— Аз не съм се пречупил, генерале. А още по-малко фантазирам.
— Да се върнем назад, мосю Латъм — каза французинът. — Когато пристигнахте в долината на Братството, какво се случи?
— Ах, да.
Хари сведе поглед. За няколко минути се почувства много объркан, после всичко му се проясни.
— За катастрофата ли… О, Господи, беше ужасно. Повечето от спомените ми се губят, но първото нещо, за което си спомням, са истерични викове. После разбрах, че главата ми е затисната — никога не бях изпитвал подобна болка… — занарежда Латъм думите, програмирани от Герхард Крьогер, и когато свърши, вдигна глава. Погледът му беше бистър. — Останалото го знаете, господа.
Членовете на трибунала се спогледаха. Всички поклатиха глави — очевидно бяха объркани. След това американецът се обади:
— Виж, Хари — внимателно каза той. — През следващите няколко дни ще прегледаме всичко, което си ни донесъл, о’кей? А после — дълга почивка, заслужил си я, нали?
— Бих искал да отлетя за Париж и да се срещна с брат си…
— Естествено, не се притеснявай — макар че той работи за Консулски Операции, а това не е любимият ми отдел.
— Разбрах, че доста добре се справя с работата.
— Страхотно — съгласи се шефът на ЦРУ, — Беше много добър, когато играеше хокей с „Айлъндърс Фарм Тийм“ в Монитоба. Тогава работех в Канада и, казвам ви, този здравеняк прилагаше бодичек55 на много по-едри от него играчи. Можеше да стане голяма звезда в Ню Йорк.
— За щастие — каза Хари Латъм, — успях да го измъкна от тази изпълнена с толкова насилие професия.
Дру Латъм се събуди в съвършено мекото легло на апартамента в „Мьорис“ на улица „Риволи“. Той примигна с очи, погледна телефона на нощното шкафче и натисна бутона за румсървиса. И тъй като германците плащаха, Дру реши да си поръча пържола „портърхаус“ с две яйца на очи отгоре и каша с много, много сметана. Казаха му, че поръчката ще пристигне след трийсет минути. Той се протегна в леглото. Автоматичният пистолет под възглавницата убиваше на лявата му ръка. После затвори очи за още няколко последни минути почивка.
Чу се драскане. Драскане на метал по вратата. Това не беше нормално — изобщо не беше нормално! Изведнъж се чуха силни отчетливи удари с пневматичен чук — чукаха шест етажа по-надолу, на улицата. Някаква ремонтна бригада бе започнала работа необичайно рано тази сутрин… Необичайно — съвсем необичайно! Едва съмваше! Дру грабна оръжието и се смъкна от лявата страна на леглото; претърколи се няколко пъти, докато достигна ъгъла на далечната стена. Вратата се отвори и дъжд от куршуми разкъса леглото, раздра дюшека и възглавниците в синхрон с оглушителния шум отвън. Латъм вдигна пистолета и изстреля пет последователни куршума в черния силует на вратата. Мъжът падна по очи. Дру се изправи. Ударите на пневматичния чук секнаха и той притича към потенциалния си убиец. Човекът беше мъртъв. Когато Дру го сграбчи за раменете, тесният му черен пуловер се разкъса. На гърдите му бяха татуирани три малки светкавици. Блицкриг. Die Brüderschaft56.
6.
Жан-Пиер Вилие стоически изслуша критиката, отправена му от Клод Моро.
— Това беше един наистина смел жест от ваша страна, мосю. Бъдете сигурен, че издирваме въпросния автомобил, но моля ви, разберете, че ако с вас се беше случило нещо, цяла Франция щеше да се опълчи срещу нас.
— Струва ми се, че това е силно преувеличено — каза актьорът. — Както и да е, радвам се, че поне малко ви помогнах.
— Помощта ви е доста съществена, но вече се разбрахме, нали? Няма повече да ни помагате, нали така?
— Както желаете, макар че за мен беше доста лесно да играя тази роля и можех да събера още информация…
— Жан-Пиер! — възкликна Жизел Вилие. — Няма повече да правиш подобни неща, няма да го позволя!
— Бюро „Дьозием“ няма да го позволи, мадам — прекъсна я Моро. — Без съмнение ще разберете по-късно през деня, така че по-добре да ви го кажа още сега. Преди три часа е бил извършен втори опит за убийство на американеца Дру Латъм.
— Господи…
— Добре ли е? — наведе се към Моро Вилие.
— Цяло щастие е, че е останал жив. Той е, меко казано, наблюдателен човек; научил е едно-друго от нашите негласни парижки правила.