— Моля?
— Времето е било пресметнато така, че да съвпадне с извънредно силния и натрапчив шум от бригадата за ремонт на улиците, която започнала работа по времето, в което по-голямата част от гостите на Париж току-що са си легнали, след като са се наситили на развлеченията, които предлага нашият град. Това особено важи за тези, които отсядат в скъпите хотели.
— Лято е — поклати глава Жизел. — Има доста недостатъци в начина ни на поведение спрямо тях.
— Нашият приятел Латъм инстинктивно е разбрал това. Нямало е ремонтна бригада — само един човек с хилти под прозореца му. Това ми напомня за заглавието на един ваш филм, мосю Вилие — „Прелюдия към фаталната целувка“, ако не греша. Той е сред любимите филми на жена ми.
— Трябва да забранят излъчването му по телевизията — лаконично отвърна актьорът. — Трябваше да се целуна с една лоша актриса, която се притесняваше повече за това под какъв ъгъл я снима камерата, отколкото за репликите си, и рядко ги казваше правилно.
— Тъкмо затова беше чудесна — присъедини се жена му. — Беше толкова достоверно несигурна, че това правеше твоята страст към нея да изглежда страшно убедителна: един объркан мъж, доведен до лудост, защото не може да проникне в тайните на жената, която мисли, че обича. Ти беше наистина много добър, скъпи мой.
— Ако съм бил поне малко поносим, то това е било, защото се опитах да накарам тази глупачка да играе.
— Струва ми се, че мосю Моро не е дошъл тук да слуша актьорски оплаквания, скъпи.
— Аз не се оплаквам, просто казвам истината.
— Нито пък го интересува актьорското его…
— О, аз съм очарован, мадам! Жена ми би попила всяка дума!
— Полицейските разпити не са ли поверителни? — попита Жизел.
— Така е, разбира се. Не се изразих правилно.
— Можете да го разкажете, Моро — усмихна се Жан-Пиер. — Поне на жена си го разкажете. Разбирате ли, както може би вече сте се досетил, моята жена по-рано работеше като адвокат, а въпросната актриса много отдавна изостави професията си, след като се омъжи за американски нефтен магнат от Тексас или Оклахома, забравих точно откъде.
— Имате ли нещо против да се върнем на темата, която обсъждахме?
— Разбира се, че не, мадам.
— След като Дру Латъм се е спасил от смърт, разполагате ли с някаква информация за неуспелия убиец?
— Да, разполагаме. Той е мъртъв. Мосю Латъм го е застрелял.
— Идентифицирахте ли го?
— Не. Открихме само три малки татуировки в дясната част на гърдите му. Три светкавици — символът на нацисткия блицкриг. Латъм вярно предположи произхода им, но не знае какво означават. Ние обаче знаем… Такива татуировки се правят при много специални случаи, само на извънредно добре обучени, елитни групи на по-голяма неонацистка организация. По наша преценка те наброяват не повече от двеста в Европа, Южна Америка и Съединените щати. Наричат се „блицкригери“: това са убийци — обучени, усъвършенствани в много начини за убиване. Подбират ги специално според тяхната преданост, физическа сила и най-вече желание — дори необходимост — да убиват.
— Психопати! — възкликна бившата адвокатка. — Психопати, наети от други психопати.
— Точно така.
— Те могат да бъдат наети от всяка друга организация на маниаци и религиозни фанатици, защото подобни организации биха им дали възможност да упражняват естествената си склонност към насилие.
— Принуден съм да се съглася с вас, мадам.
— И вие не сте казали нито на американците, нито на англичаните, нито на който и да е друг за този… как да го наречем? Този батальон от убийци?
— Най-висшите служители са информирани, разбира се. Но не и тези от по-ниско ниво.
— Защо не? Защо например да не информирате един Дру Латъм?
— Имаме причини за това. От по-ниските нива изтича информация.
— Тогава защо го казвате на нас?
— Вие сте французи, освен това сте знаменити. Знаменитостите са лесни мишени. Ако изтече информация, ще разберем…
— И какво?
— Апелираме към вашия патриотизъм.
— Но това е нелепо, освен ако не е един начин да унищожите съпруга ми!
— Почакай само за момент, Жизел…
— Млъкни, Жан-Пиер, този човек от „Дьозием“ е дошъл по друга причина.
— Какво?
— Очевидно сте била изключителен адвокат, мадам Вилие.
— Вашият начин за директен разпит, примесен с объркващи индиректни въпроси, е не по-малко очевиден, мосю. Вие искате да забраните на съпруга ми да прави нещо, което дори според мен — защото познавам таланта му — не е кой знае каква заплаха за неговия живот, и след това изведнъж ни доверявате строго секретна — извънредно секретна — информация, която, ако съпругът ми разкрие, ще унищожи кариерата му. И живота му.