— О, да, много добре си го спомням. Водехме много приятни разговори за постепенния разцвет на религиозността от Египет през Атина и Рим, та чак до Средновековието.
— Три на нула за Хари. Къде ще обядваме?
— Където ми предложи вчера. Закусвалнята срещу кафенето, в което разговаряхме, на „Габриел“.
— Могат да ни видят заедно.
— Вече няма значение. Говорих с полковника. Той ме разбира напълно.
— Какво каза Витковски?
— Ами… — Де Врийс наведе глава и тихо отговори: — Каза, че ти не си като брат си.
— Кое ми е различното?
— Не е важно, Дру.
— Може и да е. Кое?
— Да речем, че не си чак толкова образован.
— Хари току-що ме би нечестно. Ще обядваме след един час, става ли?
— Аз ще резервирам маса, там ме познават.
Карин де Врийс излезе от офиса и затвори вратата много по-тихо от обикновено.
Телефонът на Латъм иззвъня. Беше посланикът Кортлънд.
— Да, сър, какво има?
— Крайц тъкмо си тръгна, Дру. Съжалявам, че не беше тук и не чу останалото, което той каза. Брат ти не само е разбутал гнездото на стършелите, а направо го е унищожил, по дяволите.
— За какво говорите?
— Крайц не можеше да го каже пред тебе, за всеки случай — всъщност, заради секретността. Толкова е засекретено, че и аз трябваше да получа позволение да го чуя.
— Вие?
— Работата е там, че Хайнрих е разчупил печата на Бон и тъй като Хари ти е брат и утре пристига тук, предполагам, разузнаването е решило, че нямат полза да ме държат извън кръга.
— Че какво е направил Хари? Да не е открил Хитлер и Мартин Борман в някой южноамерикански гей-бар?
— Де да беше толкова маловажно! Брат ти е донесъл списъци от германската операция, имена на поддръжници на неонацистите в правителството и индустрията на Бон, както и в САЩ, Франция и Англия.
— Добрият стар умник Хари! — възкликна Латъм. — Никога не е вършил нещо наполовина, нали? По дяволите, гордея се с този възрастен джентълмен!
— Не разбираш, Дру. Някои — не много — от тези имена са на най-прочутите хора — мъже и жени с високо положение и безупречна репутация. Всичко е толкова неочаквано!
— Щом Хари е донесъл списъка, той е абсолютно автентичен, дявол да го вземе. Никой на земята не може да вербува брат ми.
— Да, точно това съм чул и аз.
— Тогава какъв е проблемът? Подгонете тези копелета!
— Но толкова е трудно да осъзнаеш…
— Не осъзнавайте. Почвайте работа!
— За четирима от Бонския списък Хайнрих Крайц е абсолютно убеден, че не могат да бъдат такива — трима мъже и една жена.
— И кое го кара да се мисли за всезнаещ Бог?
— Имат еврейска кръв; изгубили са роднини в лагерите, по-специално в Аушвиц и Берген-Белзен.
— Откъде знае това?
— Сега са по на шейсет години, но всичките са били негови ученици в първите му години като преподавател в колежа и той е укривал всеки от тях от Министерството на арийските изследвания, като е рискувал собствения си живот.
— Може и да са го излъгали. От двете ни срещи добих усещането, че никак не е трудно да го преметнеш.
— Това е академичната му страна. Както и много други, той е едновременно колеблив и словоохотлив, но нито една негова слабост не може да помрачи факта, че е блестящ учен. Посланикът е умен човек с огромен опит.
— Това, последното, важи и за Хари. Няма начин да даде фалшива информация.
— Казаха ми, че и във Вашингтонския списък има някои странни имена. „Невероятно“ бе думата, която използва Сорънсън.
— И за Линдберг е било „невероятно“. „Духът на Сейнт Луис“57, младият господин е бил на страната на Гьоринг, докато не проумял, че те са лошите, и после се бил като дявол за нас.
— Не мисля, че подобно сравнение изобщо е уместно.
— Може и да не е. Просто се опитвам да илюстрирам дадена гледна точка.
— Да предположим, че брат ти е прав. Дори само наполовина или на четвърт, или на една осма — или дори на много по-малко от това.
— Донесъл е имената, господин посланик. Никой друг не го е правил, нито е могъл да го направи — така че ви предлагам да процедирате така, сякаш те са симпатизанти на нацистите, докато не се докаже обратното.
— Това, което казваш — ако разбирам правилно — е, че всички те са виновни до доказване на противното.
— Не си говорим за закона, сър, говорим си за възраждането на най-злата и проклета чума, която този свят някога е преживял — по-лоша и от бубонната58! Няма време за празни приказки относно това кое е законно и кое — не. Трябва да ги спрем веднага.
— Някога го казвахме и за комунистите, и за набедените за комунисти, а за по-голямата част от тях поне в Америка се оказа, че не са нищо подобно.
57
така се нарича самолетът, с който Чарлз Линдберг за първи път прелита Атлантическия океан — бел. пр.