Ходене на Богородица по мъките
Апокриф
1. Пресвета Богородица се помоли на нашия Господ на Елеонската планина: „В името на Отца и Сина и Светия Дух, да слезе архангел Михаил и да ми разкрие небесните и земните мъки.“ Щом бе възвестено словото, слезе архангел Михаил заедно с 400 ангели — сто от изток, сто от запад, сто от юг и сто от север. […]
2. Богородица искаше да види как се мъчат душите, затова рече на архангела: „Покажи ми всички неща, които стават на земята.“ Архангелът отговори: „Както искаш, благодатна, аз всичко ще ти разкрия.“ И рече му Света Богородица: „Кажи ми, колко са мъките, които изтърпява християнският род“ — „Мъките са неизречени“ — рече й архангел Михаил. Благодатната му каза: „Съобщи ми за небето и земята.“ Тогава архистратигът заръча да се явят ангелите от юг и да се отвори адът. И Богородица видя в ада мъчещите се. Там имаше множество мъже и жени, и имаше много вопли. Богородица попита архистратига: „Кои са тези?“ Той отговори: „Тези не вярваха в името на Отца и Сина и Светия Дух и забравиха Бога. Те не вярваха, че Бог е сътворил живота, [всичко това те богове нарекоха — слънце, месец, земя и вода, зверове и гадини, след това направените от хората от камък Троян, Хърс, Велес, Перун превърнаха в богове; вярваха в зли бесове и досега са обхванати от зъл мрак. Заради това така се мъчат тук.“ […]
4. Архистратигът й рече: „Благодатна, къде искаш да отидем, на юг или на север?“ Благодатната каза: „Да идем на юг!“ Тогава дойдоха серафими и херувими и 400 ангели и заведоха Богородица на юг, където течеше огнена река. Там имаше множество мъже и жени. Едни бяха потопени до пояса, други до пазви, трети до шия, а други — изцяло. Света Богородица като видя [простена] с голям глас и запита архистратига: „Кои са тези, които са потопени до пояса в огъня?“ Архистратигът й рече: „Те са били прокълнати от майка и баща, затова като прокълнати се мъчат тук.“ И пак запита Богородица: „Тези, които са до пазви в огъня, кои са?“ Отговори й архистратигът: „Тези често укоряваха кумовете си, а други вършеха разврат, та заради това се мъчат тук.“ […] И видя Света Богородица мъж, увиснал на нозете си, и червеи го ядяха. И запита ангела, кой е той и какъв грях е извършил? И рече й архистратигът: „Този получаваше лихви от своето злато и сребро и затова ще се мъчи вечно.“ И видя жена, увиснала за зъбите си; различни змии излизаха от устата й и я хапеха. И като я видя пресветата, попита ангела: „Коя е тази жена и какъв е грехът й?“ Архистратигът отговори: „Тази, госпожо, ходеше при своите близки и при съседите си да подслушва какво говорят и съчиняваше клюки, за да ги скара. И затова така се мъчи.“ И рече Света Богородица: „Добре би било такъв човек да не се е раждал!“ […]
… И видя светата желязно дърво, на чиито клони върховете имаха железни куки и на тях увиснали за езиците много мъже и жени. И като ги видя светата, просълзи се и запита кои са тези и какъв е грехът им. И рече архистратигът: „Това са клеветниците, клюкари, които разделят брат от брата и мъж от жена.“ И рече пак Михаил: „Послушай, пресвета, ще ти кажа. Ако някой искаше да се кръсти или да се покая за греховете си, тези го раздумваха и той не получаваше спасение. Затова те вечно ще се мъчат така.“ И видя светата на друго място човек, който виси на четирите си крайници и от ноктите му течеше много кръв, а езикът му бе вързан от огнен пламък, та не можеше нито да въздъхне, нито да рече „Господи помилуй“. Като го видя пресветата Богородица, разплака се и рече: „Господи помилуй и чуй молитвата ми!“ И дойде при нея ангелът, който владееше мъките и развърза езика на този мъж. И пресветата попита кой е този нещастен човек, който така се мъчи. Ангелът рече: „Този е служител на иконите и на църквата, но не изпълняваше божията воля, а продаваше съдовете — черковно имущество — и казваше, че който служи на църквата, от църквата трябва да се храни. И затова се мъчи тук.“ И рече пресветата: „Каквото е извършил, такова и намерил.“ […]
И рече й архистратигът: „Ела, пресвета, да ти покажа огнено езеро и да видиш где се мъчи християнският род.“ Тя погледна и чу плач и писък, но самите тях не виждаше. И попита: „Кои са тези и кои са греховете им?“ А Михаил й отговори: „Това са онези, които се кръстеха, но кръста познаваха само на думи, а вършеха дяволски дела и пропуснаха времето за покаяние. Затова сега така се мъчат.“ И рече пресветата на архистратига: „Моля ти се, да се помолим заедно да вляза и аз да се помъча с християните, понеже се нарекоха чеда на моя син.“ И рече й архистратигът: „Остани в Рая!“
7. Пресветата рече: „Моля ти се, свикай войнствата от седемте небеса и всички ангели, за да се помолим за грешниците. Дали не ще ни чуе Господ Бог и дали не ще ги помилва?“ — „Жив е Господ Бог и велико е името му! Когато се молим на повелителя седем пъти на нощ, ние се молим, госпожо, същевременно и за грешниците, но повелителят малко ни слуша.“ И рече пресветата Богородица: „Моля ти се, заповядай на ангелското войнство да ме издигне на небесната висина и да ме остави пред невидимия Отец.“ И заповяда архистратигът и се явиха херувими и серафими, които възнесоха благодатната в небесната висина и я поставиха при престола на невидимия Отец. Тя издигна ръце към благодатния си Син и рече: „Смили се, владико, над грешниците, защото ги видях и не мога да изтърпя. Искам да се мъча с християните.“ И тя чу глас, който й казваше: „Как ще ги помилвам, като виждам гвоздеите в дланите на моя Син! Не мога да ги помилвам!“ И рече: „Владико, не моля за неверните евреи, а за християните прося твоето милосърдие.“ Тя чу глас: „Аз виждам, че те не помилваха моите братя и затова не мога да ги помилвам.“ И пак рече пресветата: „Смили се, владико, над грешните! Господи, те са творение на твоите ръце; по цялата земя прославят твоето име; и в мъките си, и на всяко място, и по цялата земя казват: «Пресвета Богородице, помогни ми!» Когато се ражда човек, пак казва: «Света Богородице, помогни ми!»“ Тогава Господ й рече: „Послушай, пресвета Богородице, владичице, няма човек, който да не призовава твоето име. Такива аз не оставям нито на небето, нито на земята.“ […]