— Тези шотландци са прочути скъперници — сподели принцът със своя приятел. — Всеки потегля на бой, нарамил торба с храна за себе си и още две със зоб за коня си, за да не се бръкнат в кесиите си.
— Чувал съм, че в битките са много свирепи — замислено отбеляза Кристиан.
— О, да, особено техните елитни бойци, така наречените хайлендърс23. Истински диваци, само че възседнали понита. За тях нашите църкви и манастири не представляват свети убежища, а места за плячкосване. Най-много се радват, когато оставят всичко зад себе си в руини. Освен това са ужасно недисциплинирани. Подлагат всичко по пътя си на огън и меч, изнасилват всички жени.
— Напомнят ми за турците — отговори Хоуксблъд, а Пади и Али си размениха тревожни погледи.
В Йорк се присъединиха към английската армия, събрана от лордовете на северните провинции. Целта им беше Дърам, на около сто и двадесет километра на север. На 16 октомври Уилям Дъглас, пратеник на шотландския крал, се изкачи с коня си на един от хълмовете до Йорк и съзря дългите редици от палатките на британската войска, потеглящи от лагера край Невил Крос. Огледа с тревожен поглед просторната равнина, гъмжаща от противникови войски, и веднага се втурна към стана на шотландската армия.
Крал Дейвид посрещна с буен смях съобщението на разтревожения вестоносец.
— Английската армия сега е във Франция, страхливецо. В Англия не е останал нито един мъж, годен да носи оръжие, а само разните му там обущари, кърпачи, селяци и свинари!
Сутринта на 17 октомври, след първата атака на англичаните, мнението на шотландския крал бе коренно противоположно. Сега Дейвид беснееше от ярост. Изкрещя да му донесат бронята и меча въпреки усилията на най-близките му приближение да го възпрат.
— Нямате представа, сир, на какво са способни тези стрелци с дългите лъкове. С техните стрели могат да постигнат чудеса! Нали се говори, че при Креси тъкмо те са решили битката и са спечелили войната за слава на Едуард!
Крал Дейвид стисна зъби и сърдито им кресна:
— Ще отсека главата на следващия от вас, който ми спомене за боя при Креси! — Махна на оръженосците си и препусна към най-разгорещеното място на сражението.
Самият крал бе улучен с две стрели преди конят му да грохне под него, поразен от безпощадните английски стрелци. Когато се изправи на крака, видя пред себе си най-свирепото мургавото воинско лице, пред което бледнееха кошмарите от сънищата му. Изплашен до смърт, крал Дейвид отчаяно запрати тежката си бронирана ръкавица в лицето на непознатия. Кристиан Хоуксблъд се усмихна презрително — рицарят прекрасно знаеше в чии гърди е опрял върха на острия си меч.
Граф Дъглас се опита да помогне на своя крал, но принц Едуард се изпречи на пътя му, повали го с два замаха от коня и го принуди да се предаде в плен. Към залез англичаните плениха също сър Малкълм Флеминг и графовете на Файф и Монтейт.
Кристиан Хоуксблъд доведе височайшия си пленник пред палатката на краля на Англия. Едуард III Плантагенет веднага заповяда на Кристиан да коленичи, докосна с меча си дясното му рамо и го провъзгласи за рицар заради големите му заслуги пред английската корона в този славен ден.
Кристиан се опита да протестира, че отдавна е бил удостоен с рицарско звание, но Едуард III гордо го прекъсна:
— Но не си бил награден лично от мен.
Оръженосците на принц Едуард и Хоуксблъд с усмивка наблюдаваха как Кристиан коленичи, за да приеме рицарското звание от ръката на краля.
Бриана посети Джоан веднага след като кралят и свитата му потеглиха към Шотландия.
— Какво каза Едуард, когато му съобщи за детето?
— Не му казах — унило отвърна Джоан.
— Не си му казала? — Бриана не можа да повярва на ушите си.
— Не ме упреквай. Не намерих сили. Срещнахме се за много кратко. Ще замина за Франция с принцеса Изабел и тогава иде му кажа и всичко ще се уреди.
— О, скъпа, разбира се, че всичко ще се уреди, но трябва да го уведомиш. Нямаш друг изход.
— Знам. Обещавам, че ще му кажа. Нека поговорим за сватбата ти, Бриана. Искам сватбената ти рокля да накара принцеса Изабел да пребледнее от завист.
Бриана въздъхна и сетне тихо се засмя. Приятелката й обичаше да мисли само за хубавите неща в живота. Понякога й се искаше и тя да бъде като нея. Това бе много по-приятно, отколкото непрекъснато да се измъчваш и тревожиш за бъдещето.
Към края на октомври кралят и принцът се завърнаха с победа в Уиндзор. В замъка цареше празнична атмосфера. Вечерите в голямата зала се огласяваха от песните на трубадурите, възхваляващи смелостта на английските рицари, на техния благороден и доблестен крал и на новия герой — Черния принц. Дните бяха заети с трескави приготовления за пътуването до Франция. Плантагенетите се чувстваха непобедими и всемогъщи.