— Разбирам… — промълви Джоан.
— Това е идеалното решение. Аз съм добър тактик. Не е лесно да заблудя краля и кралицата. — Принцът забеляза, че любимата му не е възхитена от тази идея. Той не й каза, че трябваше да даде доста солиден подкуп на папата, за да реши в полза на Джон Холънд. — Джоан, знаеш, че искам да се оженя за теб, но знаеш също, че това е невъзможно.
Тя нещастно кимна.
— Тъй като си бременна, трябва да имаш съпруг. Омъжените жени имат много повече свобода, скъпа. Джон Холънд ми е предан. Аз го назначих за главен камерхер на двореца, затова съм абсолютно сигурен в него. Трябва да се омъжиш за него, понякога да се появявате заедно в двореца, но аз съм готов да платя тази цена и се надявам, че и ти ще се съгласиш.
— Ще направя всичко, за да бъда с теб, Едуард. Но се страхувам да се омъжа за мъж, когото почти не познавам и дори не харесвам.
— Скъпа моя, не се страхувай. Той ще бъде твой смирен слуга — засмя се Едуард. — Искам брачната церемония да се състои веднага.
— Защо? — недоволно попита девойката.
— Защото тогава ще бъдем заедно. Вярвай ми, моя малка Жанет, няма от какво да се боиш. Аз винаги ще те пазя.
Джоан зарови лице в рамото му.
— Прегърни ме, Едуард. Прегърни ме силно!
Всички членове на кралското семейство присъстваха на брачната церемония на лейди Джоан Кент и сър Джон Холънд. Младоженката беше изключително красива, сякаш с месеци се бе приготвяла за този ден, докато всъщност бяха само няколко часа. Роклята й бе в любимия й розов цвят, а отгоре имаше три пласта бяла прозрачна дантела. Резултат беше зашеметяващ. В прекрасната й платиненоруса коса нямаше никакви украшения, според строгите изисквания на дворцовия етикет, и тя се спускаше свободно до кръста й като сребрист водопад. Тънката й талия бе пристегната с колан, украсен с перли. Перлите са като сълзи, а този ден бе един най-тъжните за Джоан.
Бриана Бедфорд бе единствената близка от нейна страна. Девойката бе облякла рокля от розово кадифе, за да съответства на роклята на младоженката. Повечето дрехи и на двете момичета бяха опаковани за пътуването до Франция.
Когато набитата фигура на сър Джон Холънд се изправи до Джоан, тя се уплаши, че ще припадне, но зад младоженеца стоеше принц Едуард и това й вдъхна сили. В сърцето си тя посвети брачната си клетва на Едуард и знаеше, че Бог в своята мъдрост ще я разбере
Бриана смяташе, че приятелката и върши ужасна грешка. Сега почти съжаляваше, че не я бе посъветвала да направи аборт. Тогава нямаше да има нужда да се омъжва за този неприятен и чужд човек. Ала Бриана знаеше, че е тежък грях да се прекъсва бременността. Затова се бе съгласила с тази сватба, ала в сърцето й се надигна гняв към принц Едуард, който така лесно се отказа от Джоан.
Тъй като всички в двореца бяха заети с предстоящото пътуване до Франция, сватбената гощавка бе доста скромна. Присъстваха само най-близките. Сър Джон Холънд в длъжността си на главен камерхер на Уиндзор разполагаше с луксозен апартамент. Когато младоженците влязоха в него, там ги чакаше принц Едуард. Холънд побърза да излезе през задната врата.
Когато се намери в обятията на любимия си, Джоан се почувства щастлива и безгрижната й натура взе връх. Беше прекрасно, че могат да прекарат цялата нощ заедно, в тайно блаженство. Това бе достатъчно, за да прогони всички мрачни мисли от ума й.
Седнал на най-задната пейка в параклиса, Кристиан Хоуксблъд наблюдаваше брачната церемония с цинична усмивка. Това, което бе извършил престолонаследникът, не бе морално, но навярно трябваше да се избере по-малката злина. Членовете на кралските семейства много рядко се женеха по любов. Трудно се съчетават държавните интереси с личното щастие. Кристиан знаеше, че прелестната Джоан Кент е много подходяща за принца, който бе наследил буйния нрав на Плантагенетите. След срещите си с Джоан Черния принц винаги бе в приповдигнато настроение и лицето му грееше от щастие. Хоуксблъд щеше да направи всичко, което е по силите му, за да помогне на тайната им връзка.
Погледът му се отклони към принцеса Изабел, която скоро щеше да се омъжи за Луи, граф Фландърски. Интуицията му подсказваше, че не всичко ще бъде наред и с тази двойка. Отпъди мислите за бъдещето. Бъдещето се основава на настоящето. На причините и следствията. Винаги е било така.
С тези мисли той погледна към Бриана Бедфорд. Представи си я изправена пред олтара в някоя църква във Франция, а до нея брат му Робер. Отново причини и следствия. Трябва да направи нещо в настоящето, за да промени бъдещето.
На вечерята Кристиан се опита да остане насаме с Бриана, но Адел не се отделяше от нея. Когато я помоли да поговорят само двамата, Бриана решително отказа и бързо излезе, придружена от леля си.