Желанието и копнежът се надигаха в гърдите й, изпълваха сърцето й, разливаха се по вените й като разтопено злато. Пулсът й се ускори, гърдите й учестено се повдигаха, а слабините й изгаряха от огън. Хоуксблъд бе изключителен мъж. Нямаше друг като него и той беше неин. Колко прекрасно би било да се люби отново с него!
Отмести сандъка и вдигна резето. Между тях не биваше да има никакви прегради. Отпусна се на креслото и зачака. Копнежът по него стана мъчително нетърпим. Искаше да бъде в обятията му, да се люби с него, искаше да се омъжи за него, да има деца от него. Заедно ще превърнат Бедфорд в уютно гнездо и ще бъдат щастливи.
Не можеше да издържа повече. Скочи от креслото и неспокойно закрачи из стаята, проклинайки го, че все още се бави. Накрая реши, че тя трябва да отиде при него. Посегна към дръжката на вратата, като си каза, че когато между двама души съществува толкова силна любов, няма място за гордост.
Стаята, в която бе спал преди, сега бе празна. В коридора срещна сър Бърк.
— Къде е Кристиан? — дръзко запита тя.
— Нали казахте, че ви е отвлякъл, милейди? — колебливо попита сър Бърк.
— Той ме искаше толкова отчаяно, че бе принуден да ме отвлече — засмя се Бриана. — Нали е много романтично? О, Джеймс, струва ми се, че той е моята съдба.
Сър Бърк изумен я погледна. Риана винаги го наричайте Джеймс и в червената роба на майка си Бриана бе като призрак от миналото.
— Той си замина, милейди.
— Замина ли? Къде замина?
— Предполагам, че е отишъл да се присъедини към английската армия край Кале.
Кръвта се отдръпна от лицето й. Втурна се обратно към стаята си и затръшна тежката врата. В заслепението си накъса робата и се хвърли на леглото, избухвайки в отчаяни ридания.
Скъсаната роба бе първото, което попадна пред погледа й на сутринта, когато се събуди. Всичко й изглеждаше от мрачно по-мрачно. Толкова бе разгневена на Кристиан Хоуксблъд, че отново залости вратата и отново довлече тежкия сандък. Ала щом облече една от роклите на майка си, отношението й към Кристиан отново се промени — както при предишното му гостуване в Бедфорд. Девойката се замисли, припомняйки си драматичните събития от изминалия ден. Знаеше, че след като облече някоя от дрехите на покойната си майка, в нея се вливаха мистични сили и всичко се променяше до неузнаваемост. Сега можеше много по-добре да преценява събитията. Признаваше, че Кристиан има право да се сражава за своята любов. Сърцето й внезапно се сви от страх — разбра, че е безнадеждно влюбена в странния мургав рицар, но нали бе сгодена за неговия природен брат Робер де Бошан? Нали бе длъжна да се ожени за Робер и да му бъде вярна до края на живота си? За Бога, истинско щастие бе, че в този миг Хоуксблъд бе далеч от нея, защото знаеше, че няма да устои и ще сподели леглото му.
Напрегна се, за да прогони тези изкушаващи видения, и се замисли за пътуването до Франция. Искаше да види тази страна, за която толкова често се говореше в Уиндзор, но в същото време не желаеше да избързва, защото знаеше, че там ще я чака Робер, за да я отведе пред олтара. Въздъхна сломена. Ето че сега се открива възможност да отложи фаталното пътуване през Ламанша. Натисна звънеца, за да повика прислужницата си.
— Донеси ми някакви дрехи, за да се преоблека. Достатъчно е само една скромна туника. Може би някоя от слугините ще бъде така добра да ми даде една от нейните.
Следобед пристигна Адел с целия багаж и проблемът с дрехите бе решен. В първия миг се помисли дали да не каже на Пади да ги заведе обратно в Уиндзор, ала сетне реши да се покори на съдбата си. Може би съдбата бе решила Бриана да остане в Бедфорд.
Пади веднага си тръгна, а Бриана радостно прегърна леля си.
— Така се радвам, че отново сме заедно. Този демон Хоуксблъд ме доведе тук, за да не мога да отида във Франция. Какво ще каже кралицата, когато разбере, че ме няма?
— Аз предадох извиненията ти на Нейно Величество. Кралица Филипа е мъдра жена. Тя разбра, че навярно се нуждаеш от време за размисъл, преди да се омъжиш, макар и да е сигурна, че не си се разколебала. А освен това има достатъчно грижи с предстоящия годеж на принцеса Изабел.
Бриана отвори един от сандъците и избра костюм за езда.
— Може би е добре, че сме тук. Интересно ми е дали ще се справя с ролята на управител на замъка.
Когато разбра, че Бриана няма да замине с нея във Франция, Джоан изпадна в паника. За нея тя не бе само приятелка, а и изповедник, сестра и майка едновременно. В първия миг реши, че и тя няма да замине, но при дадените обстоятелства това бе невъзможно. Сега тя бе лейди Холънд и трябваше да придружава съпруга си, а и нали основната причина, за да стане лейди Холънд, бе желанието й да бъде във Франция с принц Едуард.