ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
Съобщението на сър Джон де Виен вбеси крал Едуард III.
— Кале е мой, Кале е в ръцете ми! Как смеят да ми поставят условия за капитулацията! Това проклето пиратско гнездо ми струва много скъпо! Хиляди бойци и коне, десетки кораби, цяла армия трябваше да струпам пред стените му в продължение на седмици! Знаете ли колко ми струваше тази дълга обсада? Ще заповядам да опустошат града и да сринат стените му заради дързостта на жителите му!
Граф Уорик отлично разбираше, че от всички френски крепости, които бяха в ръцете им, това пристанище имаше най-голямо стратегическо значение, затова се опита да убеди краля да не го разрушава.
— Ако гражданите на Кале бяха по-страхливи, отдавна щяха да се предадат, но с това щяха да спечелят само презрението ви, сир. Не може ли да изчакате с отмъщението, докато не проучим как можем да използваме това стратегическо пристанище за нашите бъдещи цели? — Уорик многозначително погледна към сина си и Хоуксблъд веднага схвана намеренията му.
— Всяка проява на кралска милост помага за популярността на владетеля — тихо каза Кристиан на принц Едуард.
— Нека да накараме водачите им да заплатят за упорството си, но да не причиняваме повече страдания на простолюдието — заговори Едуард. — Ще поискаме шестима от най-видните граждани на Кале да дойдат при нас гологлави и боси, с примки на шията, за да ни предадат ключовете на града. После ще ги обесим на градските стени за назидание на останалите.
Уорик и Хоуксблъд тревожно се спогледаха, но не посмяха да възразят.
След разпускането на Военния съвет принц Едуард и Джоан поканиха Хоуксблъд на вечеря. Кристиан не се поколеба да заговори в присъствието на Джоан за необходимостта от снизхождение към победените, защото бе уверен, че младата дама ще го подкрепи.
— Те ще изпратят като парламентьори най-изтъкнатите първенци в града. Разбира се, старейшините ще са на почтена възраст, изтощени от гладуването в обсадения град. Ако кралят реши да ги екзекутира, ще се превърнат в мъченици.
— Нима очакваш кралят да измени на обещанието си, дадено пред всички членове на Военния съвет? Баща ми вече не може да се отметне от думата си.
— О, моля те, Едуард! — възкликна Джоан. — Ако кралица Филипа го помоли да им пощади живота, нима очакваш да й откаже? Тя е бременна, а той е извънредно загрижен за нея и се стреми да задоволи всяко нейно желание.
— Не познаваш нрава на баща ми, скъпа. Но понеже аз самият нищо не мога да ти откажа, ще говоря с майка си за това.
— Прекрасно! — отвърна Кристиан. — Винаги съм вярвал, че с добросърдечност се постига много повече, отколкото с отмъщение. Никой смъртен не може да проумее колко силно оръжие е славата на благородния характер. Мога да ви се закълна, Ваше Височество, че ако пощадите живота на първенците на Кале, жителите на града ще приветстват с фанфари вас и баща ви, когато се появите начело на тържественото шествие по улиците на града.
На следващата сутрин принц Едуард се срещна с краля и кралицата. Необходима му бе доста голяма доза смелост, за да се опълчи срещу баща си — един от най-темпераментните владетели от династията на Плантагенетите, но след като успя да го убеди да прояви снизходителност, склонността на Едуард III към пищни зрелища отново взе връх и кралят заповяда да се организира спектакъл, за който бъдните поколения да разказват с възторг.
Кралят, заобиколен от своите пълководци и от най-добрите воини, заедно с кралицата сред многобройната й свита от бляскави придворни дами прие шестимата пратеници на обсадения град. На крепостната стена се открояваше зловещата фигура на кралския палач с ужасяващата секира в ръка. Шестимата парламентьори бяха изтощени от глад, прегърбени, с изпити лица. Първият, Джон Дер, падна на колене, а останалите побързаха да последват примера му.
— Ние ви поднасяме ключовете на града и се оставяме на вашата милост, за да спасим живота на останалите наши съграждани, които изтърпяха нечувани страдания.
Красивото лице на краля се изкриви от гняв. Вдигна ръка и палачът наостри слух в очакване на последната кралска заповед.
— За вас милост няма да има. Останалите жители на града ще бъдат пощадени.
В следващия миг кралица Филипа падна на колене пред крал Едуард III и изрече сърцераздирателните слова на предварително съчинената молба. Шестимата нещастници ахнаха от изненада, но не посмяха да поемат дъх в очакване на кралската воля. Кралят се замисли, без да бърза с отговора, накрая вдигна ръка към палача. Ала в следващия миг промени решението си и предаде пленниците на милостта на кралицата.