Робер де Бошан продължи да сее семената на омразата.
— Изслушай ме, приятелю мой, нещастието на един мъж винаги е за сметка на нечие чуждо щастие. Нито ти, нито аз няма да загубим, ако принц Едуард се провали в битката за английската корона. Принц Лайънъл ще наследи кралството и ще бъде следващият английски монарх, а ние с теб, Джон, ще се издигнем като първи благородници в двора. Властта ни ще бъде безгранична.
Едва сега сър Холънд започна да проумява колко опасен може да бъде този иначе привлекателен млад рицар.
— Само трябва да бъдем нащрек и да дебнем за първата благоприятна възможност. Струва ми се, че ще се разбираме отлично. Нашето приятелство може да се окаже доста изгодно и за двама ни.
Кралското семейство пристигна в стария манастир, лъхащ на строгост и аскетизъм. Благородниците от съвета на граф Луи и магистратите на Фландрия ги приеха с всичките подобаващи почести. Плантагенетите и тяхната свита бяха настанени в най-хубавите стаи на манастира, обаче не можеше да бъде прикрит мизерният стил на обзавеждането. В тяхна чест устроиха пиршество в голяма трапезария, но бе немислимо да ги развличат с пищни и леконравни забавления под сводовете на древната обител, построена върху свещена земя.
Принцеса Изабел побърза да забрави за разочарованието си от ниския сан на бъдещия й съпруг, когато зърна изключително красивото му лице, обкръжено от златисторуси къдрици, с които приличаше на полубог. Радостта й нямаше граници, когато острият й слух долови въздишките на придворните дами. Луи се държеше към нея прекалено официално, но тя бе толкова суетна, че веднага си го обясни с огромното страхопочитание, който той изпитва към нея.
Всъщност истинската причина за сковаността на граф Луи бе смъртта на баща му, предишния граф Фландърски, в битката при Креси. Омразата, затаена в сърцето на младия Луи към тези натрапници, англо-норманите, нямаше граници. Младежът бе отраснал във френския двор и по дух бе истински парижанин. Крал Филип Валоа мечтаеше да го сватоса за Маргарита Брабантска — тази благородна дама бе много по-близка на Луи, защото бяха от съседни имения и говореха един език.
Денят на годежа на кралската дъщеря от сутринта се очертаваше студен и мрачен, но дамите от бляскавата свита на принцеса Изабел бяха прекалено заети, за да обръщат внимание на навъсеното небе. Годежният й тоалет не отстъпваше по изящество на сватбени одежди. Върху златистата рокля принцесата облече лазурна наметка с избродирани по нея леопардите на английския герб и лилиите на френския герб. На главата й поставиха малка златна корона, обсипана с тъмносини сапфири.
Вече приключваше многочасовото церемониалното обличане на височайшата годеница, когато виновницата за тържеството тръсна глава и заяви, че дрехите не й стояли добре. Дамите се засуетиха около нея с игли и конци, за да нагласят тоалета според строгите й претенции, но тя отново не остана доволна и поиска да развалят набързо добавените подплънки и бодове. Фризурата й отне още повече време и тъкмо когато дамите бяха готови да припаднат от изтощение, принцеса Изабел внезапно рече, че сега е готова да застане срещу годеника си, което бе покана всички да се засуетят, за да не пропуснат тържествения миг.
Годежът бе изключително тържествен и внушителен. По време на церемонията Джоан и Едуард не престанаха да кръстосват погледи. И двамата бяха копнели за такава пищна церемония, на която да бъде поканен целият английски двор, но ако бъде организирана за тях, а не за Изабел и Луи. Джоан въздъхна, като си припомни за тайния обет помежду им, и подари на любимия принц най-милата си усмивка. За нищо на света не би помислила да тъгува за избора си.
Принц Едуард безпомощно стисна юмруци, приковал поглед върху прелестното й лице. Закани се, че и тази нощ ще я посети в стаята й въпреки строгите монашески нравила, които задължаваха дори брачните двойки да спят отделно.
Независимо от суровия интериор на древния манастир принцеса Изабел внезапно изпита необяснимо желание да остане тук цяла седмица — струваше й се, че няма по-приятно място от тази тиха обител, където тя и Луи ще могат да се опознаят по-добре. Кралят и кралицата задоволяваха всеки неин каприз, тъй като за Англия бе много важен съюзът с Фландрия, английските търговци възлагаха големи надежди на фламандските тъкачи, а пълководците не желаеха за нищо на света да се откажат от стратегически важната роля на Фландрия като плацдарм за бъдещите войни срещу Франция.
След тържествената вечеря граф Луи пожела да се оттегли в апартамента си. Младият фламандец не можеше да отрече, че годеницата му беше много красива и безукорно облечена, когато се изправиха пред игумена на манастира. Нещо повече, дори привлекателна въпреки капризите й, но тоалетът й, обсипан със скъпоценности, го изплаши — нямаше да му стигнат два живота, за да успее да събере пари за нейните приумици. По време на вечерята принцесата нито за миг не спря да бъбри. Говореше му за какви ли не дреболии, които изпълваха живота й, та Луи остана с твърдото убеждение — бъдещата му съпруга е най-суетната, празноглава и лекомислена жена на света.