Когато се прибра в апартамента си, принцеса Изабел въздъхна замечтано, очарована от привлекателния и изящен профил на графа. Още повече и харесваше сдържаното му, подчертано мъжествено държане. Вече бе започнала да си фантазира как ще се люби с него. Брътвежите и въздишките й досадиха до смърт на изтормозените компаньонки — всички придворни дами, за които нямаше тайни в сърдечните лабиринти, отдавна бяха разбрали, че принцесата е влюбена до забрава в граф Луи, и се бяха примирили с мисълта, че ще трябва да изтърпят всички романтични фази, през които тепърва ще премине страстта й. Едва скриваха прозевките си, но се строполиха изтощени в леглата си чак когато Изабел реши да ги отпрати от спалнята си.
Късно след полунощ мрачна монашеска фигура се прокрадна през лабиринта от каменни коридори, за да изчезне безмълвно през един от сводестите портали на манастирските стени.
Джоан ахна, когато човекът се вмъкна в спалнята й, но в следващия миг извика сподавено, щом качулката се смъкна и очарователното лице на принц Едуард се усмихна пред нея. Той свали расото и погали устните си с треперещи пръсти, за да й подскаже, че трябва да бъдат съвсем тихи и предпазливи. Тя кимна разбиращо, измъкна се от завивките и се завтече в прегръдките му. Устните й се притиснаха тъй плътно към неговите, че той едва успя да й прошепне:
— Никой не трябва да ни усети, скъпа, дори и слугите!
Принцът знаеше, че при най-незначителния намек за тайната им връзка любимата му ще бъде подложена на страхотни душевни мъки, ще бъде заклеймена като развратница и неблагодарница, а това за него би бил най-ужасният изход от обърканата ситуация в двора.
Преди изтичането на тази драматична седмица граф Луи Фландърски вече бе успял да се добере до френската провинция Артуа, а оттам избяга в Париж, където Филип Валоа го посрещна с отворени обятия. Случи се нещо немислимо — принцеса Изабел, потомка на надменните Плантагенети, бе изоставена!
Кралското семейство веднага отплава обратно за Кале. През цялото пътуване унижената Изабел не спря да крещи — мразеше Фландрия, ненавиждаше Франция, искаше час по-скоро да се върне у дома. Уиндзор й предлагаше уют и спокойствие, сигурност и безоблачно съществуване, още повече че оставаха броени дни до началото на пролетта.
Кралят склони да подпише договор за деветмесечно примирие с французите от Кале. Това му осигуряваше достатъчно време, за да се върне в Англия и да дари армията си с отдавна заслужената почивка. Едуард III много добре знаеше, че щом привърши приготовленията за следващото нахлуване във Франция, флотата му ще дебаркира в Кале без никакви усложнения. След бляскавите победи при Креси и Кале покорните фламандски васали ще го посрещнат него, Едуард III, както и сина му, принц Едуард, като герои и освободители. Копнееше по-скоро да провъзгласи учредяването на новия рицарски орден — това ще му помогне да свика под знамената най-голямата войска, която е виждала добрата стара Англия. Когато една армия жъне победа след победа, няма мъжко сърце, което да устои на съблазънта да се присъедини към победителите и да се облагодетелства с толкова богатата плячка.
В Кале, разбира се, щяха да оставят многоброен гарнизон. Кралят предостави на граф Уорик задачата да подбере най-достойните мъже за тази мисия. Графът веднага повика сър Джон Холънд, защото главният камерхер вече бе приет в кръга на висшите военни чинове и досега бе показал изключително старание при изпълнението на поверените му операции. След като Уорик не спомена, че някой от кралските синове ще остане в Кале, принц Едуард побърза да го посети и сам предложи кандидатурата си.
— Не говорите сериозно, Ваше Височество. Кралят желае да бъдете неотстъпно с него при завръщането му в Лондон. Та вие сте един от най-славните герои на нашата кампания, един от победителите при Креси! И ще останете в историята като безстрашния Черен принц!
Изгледите да се раздели с неговата малка Жанет го изпълниха с отвращение към всички празненства, с които щяха да ги посрещнат Лондон и Уиндзор.