В един миг устните му усетиха, че кожата й е настръхнала. Тогава започна да я сгрява с парещи длани. Започна от вкочанените й крака. Разтри ги, стопли ги с дъха си, продължи да ги гали, докато започна да й се струва, че се разтапя в ръцете му. Дългите му пръстите нежно погалиха бедрата й, слабините, къдриците между краката. Ръцете му се протегнаха към високите й гърди и след миг тя се изпъна, прободена от сладострастен порив — толкова възбуждащ бе деликатният допир на устните му към розовите й зърна. Кристиан ги обгърна с дланите си и те веднага се втвърдиха в ръцете му.
Докосванията му я заляха с вълна от наслада, неудържима, тъй властна, че девойката не можа да издържи и заохка от страст, а устните му попиваха любовните й стенания. Можеше ли да забрави мига, когато прекрасно сложеният рицар я сгуши в обятията си и твърдата му кожа я накара да настръхне, но вече отдавна забравила за студа. Разтвори бедрата си, а туптящият му член се приближи към венериния й хълм, нежно погали малките къдрави косъмчета, докато ръцете му като стоманени обръчи пристегнаха кръста й. Устните й замряха за миг под силните му гърди, за да се впият след миг в мястото, където биеше като бясно сърцето му.
Сега тя усети съвсем ясно как прониква в нея, дързък и пламтящ, докато тя се извиваше под него, подлудяла от желание, а той не спираше, измъчваше я с безумно сладката любовна игра, за да я изведе до върха на насладата. Той остана в нея, докато Бриана се унасяше сред виденията си, изпъстрени с еротични сцени.
ТРИДЕСЕТА ГЛАВА
Завръщането на армията от Франция бе отбелязано с възторжени чествания в цяла Англия. По крайбрежието запалиха грамадни клади. Във въздуха се носеше уханието на пролетта и хората танцуваха по улиците, пред окичените с гирлянди врати и прозорци.
Кралят обяви, че за една седмица Уиндзорският замък ще бъде отворен за всички желаещи да присъстват на празненствата, които ще започнат с бал в чест на победителите. Освен това ще се отпразнува учредяването на новия рицарски Орден на честта, в който ще бъдат посветени най-достойните рицари. Като кулминация на тържествата кралят обяви, че ще организира най-внушителния рицарски турнир, какъвто Англия не е виждала досега. Вече бяха изпратени кралски вестоносци с покани към рицари от много страни, за да пристигнат в Уиндзор и да участвуват в турнира, като междувременно се насладят на гостоприемството на Плантагенетите. Добре дошли щяха да бъдат дори и рицари от френското кралство — кралят гарантираше безопасно пребиваване в Уиндзор и в пределите на Англия на смелчаците, които дръзнат да кръстосат копия и мечове с цвета на английското рицарство.
Слуховете за провалянето на годежа на принцеса Изабел бяха изместени от мълвата за невижданото зрелище, до което оставаше по-малко от месец. Дотогава кралица Филипа навярно щеше да се освободи от поредната бременност и кръщаването на новия принц или принцеса щеше да засили блясъка на празненствата. Очакваше се на кралския пир след големия турнир да бъдат обявени още няколко годежа сред най-знатните благородници. Празнично настроение обхвана Уиндзор и всички в двора решиха, че се нуждаят от нови тоалети за предстоящите тържества.
Бриана прекара в Бедфорд най-хубавата зима, откакто се помнеше. Отначало Уиндзор й липсваше и особено Джоан, но тя се отнасяше напълно сериозно към задълженията си на господарка на голямо имение — бе заета с работа от сутрин до късно вечер.
От продажбата на вълна спечелиха така необходимите златни монети, а кралската хазна й заплати щедро за камъка, доставен от каменоломната в Бедфорд за Кръглата кула в Уиндзор. С част от парите Бриана купи ленено платно и с помощта на Адел и прислужниците в замъка уши нови чаршафи и покривки за леглата. Купи сукно от Линкълн и след седмици всички слуги в замъка бяха пременени в нови ливреи. Освен това научи прислужниците как да леят ароматни свещи и как да полират мебелите с ароматизиран пчелен восък.
Сър Бърк имаше доста работа в цветарника и в зеленчуковата градина — доставяше семена и луковици, грижеше се за съхранението им, за разсадите и поливането. Бриана реши, че в Бедфорд може да се отглеждат много повече цветя от преди и когато пролетта настъпи, имението заприлича на райска градина.