Бриана даде знак на сър Бърк да се приближи към тях.
— Това е Робер де Бошан, моят годеник. Робер, това е сър Бърк, моят управител, без когото нямаше да се справя с поддържането на имението.
Робер критично огледа Бърк.
— Нима? — подигравателно се подсмихна той. — А кой води сметките на имението?
— Аз, милорд — спокойно отговори управителят. — Искате ли да ги видите?
— Ще разполагам с достатъчно време, когато се върна тук. — Робер небрежно махна с ръка. Всъщност искаше да допълни: „Тогава ще ми ги предадеш, за да водя сам сметките на имението си“, но си припомни, че понякога Бриана бе доста своенравна. По-добре първо да се ожени за нея, да я направи изцяло своя и след това ще въведе ред в този замък. Усмихна й се и галантно й подаде ръка: — Хайде, искам да ми покажеш сватбената рокля.
Тя го поведе към стаята си. Когато влязоха, девойката отиде до сандъка край стената и вдигна капака. Посегна да извади роклята, но Адел извика:
— О, агънцето ми, не я показвай! Горко на младоженката, която позволи на жениха си да зърне булчинската й рокля преди венчавката! Това е лоша поличба!
След като видя доказателството за правотата на думите на годеницата си, Робер се успокои и галантно се поклони на Адел.
— С всяка нова среща се разхубавяваш все повече. Ще можеш ли да приготвиш багажа на милейди, за да тръгнем утре сутринта?
Адел погледна въпросително към племенницата си и отговори едва след незабележимото утвърдително кимване на Бриана:
— Разбира се, че ще приготвя всичко, милорд — промълви тя с почтителен реверанс.
Бриана от опит знаеше, че най-добре може да отвлече вниманието на Робер, като заговори за успехите му.
— Бих искала да изкажа възхищението си от твоите рицарски подвизи, милорд. Ще ни разкажеш ли за преживяното във Франция? — С тези магически думи тя успя да го преобрази за миг — Робер се оказа много забавен и словоохотлив събеседник.
Следобедът премина в разговори за бойните подвизи, за славните битки, в които бе участвал Робер, за наградите и почетните му отличия, за плячката и трофеите, които бе донесъл от Франция. Вечерята посветиха на разгорещено обсъждане на предстоящите едноседмични тържества в Уиндзор. Темата за грандиозния турнир се оказа неизчерпаема. Годеникът й не скри, че очаква с нетърпение да бъде награден с новия рицарски орден, учреден от краля. Не пропусна да спомене, че ще се венчаят в деня след турнира. Бриана нямаше друг изход, освен да се съгласи с него.
От всички пътища към Уиндзор се стичаха селяни и занаятчии, рицари и оръженосци, карети и каруци. Сред тълпите се открояваха чудноватите костюми на жонгльорите, трубадурите, гадателките, проститутките, както и скромните дрехи на монасите и дрипите на просяците и джебчиите.
Когато от Бедфорд стигнаха до поляните около замъка Уиндзор, пред очите им се разкри невъобразимо пъстроцветно множество от палатки и набързо сковани навеси, над които игривият пролетен ветрец разпъваше десетките флагове. Преди да се отдели от групата, Робер й обясни:
— През деня няма да мога да бъда с теб, но всяка вечер ще се срещаме в залата за кралските пирове.
— Благодаря, милорд, че ме придружи до Уиндзор — със смирен поклон отвърна Бриана. Думите й бяха искрени. Робер имаше много недостатъци, но беше силен, смел и достатъчно привлекателен, за да накара женските сърца да се разтуптят. Закле се, че ще му бъде примерна съпруга, а освен това се надяваше, че след като се оженят, любовта ще разцъфти в сърцето й.
Бриана отвори сандъка, за да извади дрехите си, когато Адел без да иска изтърва тежкия капак. Девойката едва успя да отдръпне ръката си.
— О, агънцето ми, извини ме за несръчността.
Ръцете на младото момиче трепереха. Тя много добре знаеше защо.
Причината бе Кристиан Хоуксблъд.
Страхуваше се, че той ще направи нещо. Бе я отвел насила в Бедфорд, за да й попречи да замине във Франция и да се омъжи за Робер. Какво щеше да предприеме сега? Утре вечер щеше да бъде балът на победителите, с който започваха тържествата, които щяха да завършат с грандиозния рицарски турнир. На следващия ден щеше да бъде нейната сватба. Опасяваше се, че Кристиан отново ще я похити. Знаеше, че непрекъснато трябва да бъде нащрек, затова реши нито за миг да не остава сама.
Вече бяха издигнали трибуните около арената, където щеше да се състои турнира. Над кралската ложа и ложите на придворните дами беше опънат нов балдахин. Оградата бе много по-добре скрепена от обичайното, защото очакваха два пъти по-многобройна публика в сравнение с последния турнир.