Принцеса Изабел събра всички дами от свитата си, включително Бриана и Адел, за да я придружават по време на предстоящите тържества. Паркът на Уиндзор бе преобразен в сцена, която сякаш бе излязла от приказките — навред се разнасяха викове и смях, чет нямаха пътуващите актьорски трупи, акробатите, огнегълтачите, имаше дори циркови кучета. Амбулантните търговци се надвикваха над шумната тълпа, за да привлекат купувачи към сергиите си, отрупани с всевъзможни лакомства. Във въздуха се примесваха миризмите на печени кестени, варени охлюви, грахова чорба, мариновани туршии, свинска пача.
Придворните дами скоро разбраха защо принцеса Изабел ги е събрала около себе си. Нейно Височество ги отрупа с покупките си, тъй като не пропусна нито една сергия. Купуваше наред, без да се замисля за парите — нанизи мъниста, украшения за коса, гребени, ветрила, огледалца. На една сергия не пожела да плати за костите на някакъв светец и за отломки от Светия кръст, но даде пълна кесия със злато за молитвена броеница от някакви помътнели семена, обковани в сребро, защото били донесени от градината на света Тереза.
На друга сергия се предлагаха всевъзможни предмети за игри и развлечения. Изабел си купи комплект плочки за домино от абаносово дърво с изящни инкрустации от слонова кост, а сетне похарчи баснословна сума за чифт зарове, чиито дупчици — според разпалените уверения на търговеца — били запълнени с диаманти. Принцеса Жанна си позволи да изкаже съмнение относно диамантите, но Изабел веднага я сряза:
— Разбира се, че са истински! При такава висока цена!
Бриана безмълвно вдигна очи към небето. После намигна на Бланш Ланкастър и двете незабелязано се отделиха от свитата. След минута съзерцаваха в захлас павилиона, отрупан с чорапи и жартиери. Собственикът се кълнеше, че дамите от френския двор купували само от него. Жартиерите бяха приказно красиви, от сатен и дантела, някои украсени с бродерия, други — с пайети, а трети — с втъкани в тях изумруди. Имаше дори жартиери, подплатени с кожа и украсени с шарени пера във всички цветове на дъгата. Нито една от дамите не можа да устои на изкушението да не си купи поне един чифт. Изабел веднага си взе цяла дузина.
Мъжете се тълпяха около бараките, пред които разгорещените продавачи бяха струпали камари от мечове, щитове, копия. Най-много се търсеха мечовете от толедска стомана. Наблизо имаше няколко сергии с малки, но богато украсени арагонски ками, специално предлагани за по-заможните дами. Всички ахнаха, когато принцеса Изабел хвърли две кесии със златни монети за един кинжал, чиято ножница бе обсипана със смарагди. Изабел знаеше, че всички знатни дами в Европа притежават кинжали с богати инкрустации и орнаменти. Следователно крайно време бе някоя високопоставена дама да въведе тази мода и в Англия.
Бриана остана очарована от един малък нож с извито острие. Бе изработен във формата на миниатюрен ятаган и веднага привлече погледа й. Бе спестила пари за бои и четки, но забрави за тях и се впусна в оживен пазарлък с испанеца, придружен с обичайните ръкомахания и отчаяни усилия да свали цената. Накрая й хрумна една блестяща идея:
— Ако се появя с това бижу довечера на бала в чест на победителите, още утре тук ще дойдат всички придворни дами и ще изкупят цялата ви стока.
Испанецът мигом схвана изгодата и продаде миниатюрния ятаган на половин цена. Бриана бе на седмото небе от щастие. Освен това извитият нож й вдъхваше сигурност — с него би могла да отблъсне всеки нападател.
Принцеса Изабел веднага се зарадва:
— Ето виждате ли! Успях да наложа новата мода! Бедфорд побърза да последва примера ми!
Принцесата си хареса една чучулига и купи птицата, заключена в клетка. Безсърдечният продавач увери Нейно Височество, че птицата ще пее от изгрев до залез слънце. След няколко минути на Изабел й омръзна да носи клетката и я тикна в ръцете на Бриана. На тръгване си спомни за покупката и обърна глава назад към клетката, която за нейна изненада се оказа празна.
— Ключалката е била счупена! — излъга Бриана. Сърцето й бе запяло от щастие, когато мъничката чучулига се зарея в синьото небе.
На бала в чест на победата облеклата на кавалерите бяха не по-малко разкошни от тези на дамите. Мнозина от рицарите бяха захвърлили наметалата, стигащи чак до бедрата, и сега се перчеха в изящни жакети, къси и пристегнати в кръста. Ясно се очертаваха извивките на прасците и бедрата, но най-скандална гледка представляваха набъбналите очертания на половите им органи. Духовенството се сдоби с повод за нова вълна от проповеди срещу суетата, разгула и безнравствеността.