Кралското семейство, заемащо издигнатия подиум в дъното на залата, привличаше неудържимо погледите на всички присъстващи. Никой не можеше да отрече, че кралят бе блестящ в царствения си костюм в лазур и злато, толкова прилепнал, сякаш бе изрисуван с бои върху тялото му. Едуард III не отстъпваше по изящност на всеобщия любимец — Черния принц. Тази вечер принцът както винаги се появи в черен жакет, но тесните опънати панталони изумиха придворните дами — едното му бедро бе скрито под бяла коприна, а другото — под черна.
Късата туника на принц Джон, скроена по последната мода, бе с бродерия във вид на зелени листа. До него седеше ефирната Бланш Ланкастър с туника, чиито ръкави бяха украсени със смарагди. И този път нейният баща, Хенри Ланкастър, бе избран за маршал на турнира — той единствен от присъстващите в залата бе скромно облечен в дълга мантия, поръбена с хермелинова кожа.
Кралица Филипа бе толкова наедряла, че всички в двора с трепет очакваха раждането на следващият Плантагенет. До нея принцеса Изабел никак не приличаше на девойка, чието сърце е разбито. Тя флиртуваше с един млад гасконски благородник, сражавал се при Креси под бойните знамена на Англия. Бернар Ези бе син на граф д’Албре24, отдавнашен съюзник на англичаните. Изабел почти не докосна вечерята си. Не откъсваше поглед от мъжествения гасконец, който също й бе посветил цялото си внимание.
Изабел изгаряше от желание да причини болка на някой мъж. Измяната на граф Луи Фландърски я бе наранила за пръв път в живота й. Единственият лек за засегнатото й самолюбие бе отмъщението. Избра си жертва и се зае да разбие сърцето му.
Бриана и Робер седяха до принц Лайънъл. За щастие принцът все още не бе успял да се напие. „Може би е започнал да се вразумява“ — помисли си девойката. През цялата вечер принцът и годеникът й не спряха да бъбрят за двубои, турнири и мечове, така че на нея не й оставаше нищо друго, освен да слуша, прехласната, романтичните балади на трубадурите, които сновяха с лютните си между масите. Един млад певец й се поклони и запя песен, съчинена специално за нея, възхваляваща необикновената й красота и добродетел. Бриана мигом се изчерви и крадешком погледна към другия край на залата, където Хоуксблъд седеше до граф Уорик. Лицето му бе застинало в загадъчна маска. За миг младото момиче затаи дъх. Нима се бе осмелил да поръча тази любовна песен, за да раздразни ревнивия й годеник? Но веднага се успокои с мисълта, че Кристиан Хоуксблъд бе последният мъж на земята, който ще отстъпи на друг мъж щастието да й нашепва нежни слова.
Подари благодарствена усмивка на Робер — навярно годеникът й се е бръкнал доста надълбоко, за да убеди поета да съчини толкова нежна любовна балада в нейна чест.
Слугите чевръсто разчистиха масите и прибраха дървените подпори, така че балът можеше да започне. Кралица Филипа изчака кралят да открие бала — първият му танц бе с принцеса Изабел, — след което се оттегли в покоите си. Бе усетила силна болка в кръста, но с нито един жест не издаде страданието си — не искаше да разваля празненството на съпруга си. Всички придворни дами застинаха в очакване да бъдат удостоени с покана за танц от Негово Величество или от приказно красивия Уелски принц.
Бриана прие поканата за танц на принц Лайънъл и още от втората стъпка разбра защо го наричат Лайънъл Вола. Въздъхна с облекчение, когато Робер й се притече на помощ. Макар че годеникът й бе прекалено едър, за да бъде грациозен танцьор, Бриана бе благодарна, че сега танцуваше с него.
Танцът бе общоприета форма на ухажване и флиртуване, защото етикетът позволяваше доста интимности — докосване, шепот и дори някоя и друга бегла целувка. Не бяха изключение смелчаците, които си изпросваха чорап или жартиера, за да ги окачат с нескрита гордост на ризниците си преди началото на турнира. Бриана отказа на молбата на принц Лайънъл да му даде някоя по-интимна част от тоалета си. За щастие вниманието на Робер бе погълнато от сложните фигури на танца.
Докато танцуваше с принц Едуард, Бриана побърза да се осведоми за Джоан.
— О, тя се чувства прекрасно. Двамата решихме, че искаме една малка дъщеричка.
— Толкова ми липсва Джоан — тъжно промълви Бриана.
Ръцете му болезнено стиснаха нейните.
— За Бога, ако знаете на мен колко ми липсва, лейди Бедфорд. Да се разделя с нея за мен е все едно да ми отрежат ръката. Брат й, Едмънд, ми обеща да се грижи за Джоан до завръщането ми. Нямам търпение да я видя отново и много скоро ще замина за Франция.
24
Един от предшествениците на бъдещия велик крал на Франция Анри IV Наварски (1553 — 1610) г., съпруг на кралица Марго. — Б.пр.