— Нима цялата армия ще се върне във Франция?
— Да. Славните победи ни осигуриха значително предимство. Аз ще отплавам за Франция веднага след турнира, а след няколко дни ще потегли и армията. Ще се радвам, ако дойдете при нас във Франция, Бриана. Знам, че Джоан много ви липсва, както и вие на нея.
Внезапно в средата на залата настана суматоха. Танцът бе прекъснат и вместо музика се разнесе тревожен шепот. Кралят танцуваше с Катерин де Монтегю, когато жартиерата й от синя коприна, бродирана с диаманти, падна в краката на Негово Величество, плъзна се и се завъртя на полирания под.
Бузите на Катерин пламнаха от срам. Едуард III Плантагенет, кавалер до мозъка на костите си, се наведе, взе жартиерата и я закрепи за ръкава на жакета си. Улови многозначителните погледи на присъстващите и възкликна:
— Срам и позор за онзи, който таи недостойни мисли!
Галантно подаде ръка на графиня Солсбъри и я отведе при съпруга й.
След минута кралят се качи на подиума и вдига ръка. Всички притихнаха.
— В нашите земи жартиерата отдавна се смята за символ на чест и благородство. Моят велик предшественик Ричард Лъвското сърце е разрешавал само на най-храбрите от рицарите си да носят жартиера на ризниците си при щурмуването на Сен Жан д’Арк. Рицарите, отличаващи се с доблест и смелост, са били прочути като рицарите на Синята лента. Аз обявявам учредяването на Ордена на жартиерата. Нека неговият девиз бъде: „Honi soit qui mal у pense“25
За следващия танц Робер отново покани Бриана.
— Няма мъж в тази зала, който да не копнее да бъде удостоен с това най-високо отличие на английското рицарство, но щастливците ще бъдат само двадесет и пет.
От думите му девойката разбра, че годеникът й вече се счита за един от избраниците. Мислено се помоли мечтата му да се сбъдне, защото бе убедена, че в противен случай Робер ще бъде безкрайно разочарован.
— Познавам един мъж, който изгаря от желание да ми отнеме всичко, което притежавам. Незаконороденият син на баща ми не ни изпуска от погледа си въпреки загадъчната физиономия, която е застинала на лицето му. Но под тази маска, сигурен съм, той безспирно крои пъклени планове как да ме ограби. Успя да се приюти под крилото на баща ми с надежда да докопа някое от именията на рода Уорик. Представям си как ще се пръсне от злоба, когато един ден титлата остане за мен!
— О, Робер, не вярвам, че той таи лоши мисли към теб — протестира Бриана, като се опита — уви, без успех — да потисне чувството на вина, че тя е най-главната причина за свирепата омраза между двамата братя.
— Не можеш да ме разубедиш — зловещо се засмя де Бошан. — Надявам се, че в деня на сватбата ни ще се пръсне от злоба!
Пребледнялата девойка предприе отчаян опит да насочи разговора в по-безобидна посока.
— Робер, ти още не си ме помолил да ти подаря нещо мое, за да го сложиш на ризницата си като знак на моето благоволение в деня на турнира.
— Няма да приема нищо друго освен една от жартиерите ти.
Сърцето й се изпълни със смут, не знаеше дали да се чувства обидена или поласкана. Сетне с онзи внезапен порив на дързост, на който е способна само дълбоко обърканата душа, девойката бръкна под полите на роклята си и измъкна една от жартиерите си.
— Бих предпочел сам да си я взема — дръзко заяви Робер, — но знам колко си горда и няма да ми позволиш да те разсъблека преди първата ни брачна нощ.
— Благодарна съм за търпението ти, Робер. — Изрече го напълно сериозно, макар и със свито сърце. — Високо оценявам сдържаността ти. Ти си истински кавалер.
Принц Лайънъл отново заприказва Робер и Бриана махна с ръка на Адел, за да се измъкнат незабелязано.
На следващата сутрин всички камбани забиха, за да съобщят на поданиците, че тяхната кралица ги е ощастливила с още една принцеса. Бриана и леля й посетиха кралицата и бяха удостоени с честта да зърнат за миг най-младата английска принцеса, заспала във великолепната си люлка. Изабел, раздразнена от вниманието към новородената й сестричка, побърза да събере придворните дами, за да я придружат до арената на турнира. Поляните и пътищата около Уиндзор бяха претъпкани от прииждащи зрители. За участие в двубои се събраха най-смелите и най-опитните рицари от цяла Европа. Принцеса Изабел настоя всички дами да бъдат в нейната ложа и да приветстват победите на Бернар Ези. Ала Бриана не мислеше да се подчини на заповедта — щеше да се чувства много по-безопасно сред тълпата.
ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
На сутринта в деня, предшестващ празника на свети Георги, маршалът на двора обяви списъка с най-смелите рицари на кралството, които на следващия ден ще бъдат удостоени като първите благородници, отличени с Ордена на жартиерата. Списъкът се оглавяваше, естествено, от Негово Величество крал Едуард III и Едуард, Уелския принц. Трети бе сър Уолтър Мани, довереният рицар на Нейно Величество, пристигнал преди години от Фландрия в свитата на кралица Филипа. Следваха чичото на краля — Хенри, херцог Ланкастър, граф Уорик и Уилям де Монтегю, граф Солсбъри. След тях се изброяваха още деветнадесет благородници — херцози, графове и барони, — герои от битката при Креси, включително и двамата рицари, сражавали се рамо до рамо с Черния принц: сър Джон Шандо и сър Кристиан де Бошан.