За всеобща изненада бяха пренебрегнати такива знатни особи като граф Хеърфорд, лорд Пембрук, херцог Нортхемптън… Липсваха имената и на по-младите принцове, както и името на техния братовчед Едмънд, граф Кент.
Дългоочакваният празник започна доста смущаващо. Дворецът Уиндзор напомняше за гнездо на усойници. Според някои списъкът с кавалерите на Ордена на жартиерата съвсем точно изброявал най-прославените герои от войната, но според други с него се отдавала почит само на победителите от Креси. Повечето от знатните рицари бяха твърдо убедени, че около разкошната кръгла маса в най-горния етаж на новопостроената Кръгла кула могат да се съберат поне двеста мъже, следователно нищо не пречеше още десетки достойни воини да бъдат удостоени с новото рицарско звание.
В голямата зала за пиршества бяха изложени рицарски брони и костюми. Всичко бе съвсем ново, изработено специално за височайшата изложба. Всеки новопосветен рицар бе задължен да носи безукорно чисти бели копринени панталони, плътно прилепнали на бедрата, както и снежнобяла риза, символ на чистота и благородство, а върху нея — пурпурна туника с хермелинова кожа по краищата, символизираща готовността да се пролива кръвта на противника. Най-важната част от одеянието на всеки кавалер на Ордена бяха златните рицарски шпори. За случая кралят бе поръчал да изсекат двадесет и пет златни медальона с лика на свети Георги, пронизващ змея с копието си, и двадесет и пет жартиера от тъмносиньо кадифе с избродирания върху тях девиз на Ордена на жартиерата: „Honi soit qui mat у pense“.
Малко преди полунощ в навечерието на празника на свети Георги от замъка Уиндзор към параклиса потегли тържествено шествие начело с краля и останалите кавалери на Ордена на жартиерата. Всеки рицар положи ризницата си до стената, а мечовете бяха събрани в олтара. Кавалерите прекараха нощта в бдение на колене. На разсъмване оръженосците им дойдоха с кърпи и кани с вода, за да се погрижат за освежаването на господарите си — омаломощени, но пречистени, да им помогнат да се преоблекат в новите ризници и да им сложат бронираните доспехи.
Крал Едуард III ги обяви за кавалери на новия Орден, като докосна рамото на всеки от тях с Меча на Кралството, започвайки със сина си:
— Изправи се, Едуард Плантагенет, принц на Уелс. Обявявам те за кавалер на Ордена на жартиерата.
Сложи медальона на врата му, окачи жартиерата на коляното му, а накрая го целуна за опрощаване на греховете. Принц Едуард взе меча си от олтара и се изправи до иконата на свети Георги, а кралят се насочи към следващия благородник.
Когато церемонията за посвещаване в новопровъзгласеното рицарско звание свърши, двадесет и петимата избраници възседнаха конете си и поеха към новопостроената Кръгла кула на Едуард III. Изкачиха стоте стъпала и заеха почетните места около грамадната кръгла маса, а слугите им сервираха закуска с незапомнена тържественост и пищност.
— Проклети копелета, кучи синове! — злобно просъска Робер де Бошан, хвана стола и го запрати в стената. Столът се нацепи на трески, но от това на вбесения мъж не му олекна. — Как е възможно да изберат онзи смрадлив арабин? — изкрещя той.
Когато гневът му утихна и разумът му започна да се възвръща, омразата му се прехвърли към Уелския принц.
— За всичко е виновен онзи кучи син! Явно е решил да вкара всичките си приятелчета в Ордена! Винаги е било едно и също: силните на деня уреждат само любимците си.
Затръшна вратата и тръгна с бързи крачки към апартамента на принц Лайънъл. Но тежката врата се оказа залостена отвътре. Изруга, но се досети, че принцът му бе дал ключ, извади го и отключи. Завари Лайънъл до масата, отрупана с гарафи, пълни с вино.
— Така нищо няма да постигнете, Ваше Височество — промърмори де Бошан.
— Нищо не може да се постигне в това проклето кралство, Робер — Лайънъл обезнадеждено махна с ръка. — За всички в Уиндзор брат ми е бог, а аз — простосмъртен.