— Не е вярно! — кресна Робер. — Вие сте принц по рождение! И имате много способности, само не сте ги използвали.
— Баща ми е заслепен от любов към първородния си син. Не виждаш ли как само се старае да го издигне? Никога не мога да стигна до тези висоти. — Лайънъл се задави и се разхълца. Чашата с вино се изплъзна от ръката му, принцът залитна, но Робер пристъпи към него и го хвана за раменете. Лайънъл се разрида като дете. Но колкото повече отпадаше принцът, толкова повече гняв се натрупваше в душата на Робер.
— Стига си пил, Лайънъл, стига! — изръмжа Робер.
— Какво? — изфъфли Лайънъл.
В този миг му хрумна, че никога този принц няма да бъде толкова уязвим и безпомощен в ръцете му. Сега бе моментът да се рискува. Трябваше да си разменят ролите: ако досега Робер де Бошан бе слуга на принц Лайънъл, то от днес принц Лайънъл ще бъде слуга на Робер де Бошан!
— Брат ти не е бог, Лайънъл, а само плът и кръв, също като теб и мен. И ако го ранят, от раните му ще зашурти кръв като при всички останали простосмъртни люде. Ако раната е смъртоносна, веднага ще издъхне!
Лайънъл вдигна глава и избърса устни с ръкава си.
— Властта, Лайънъл, само властта е единственото важно нещо в този живот. Без нея си нищожество. Бъркотията, която придружава големите рицарски турнири — когато всеки ламти само за нови почести и победи, — ни предоставя златна възможност да изпълниш мисията си!
Лайънъл изгледа Робер с помътнели очи.
— Аз… аз не мога да го сторя.
— А аз пък мога! Само ми дай твоята дума.
Гърлото на принца пресъхна.
— Дай ми някакъв знак!
Лайънъл безмълвно кимна.
Най-после Робер го държеше в ръцете си. Принц Лайънъл ще остане наследник на трона, а след години и крал на Англия, и тъй като даде съгласието за убийството на по-големия си брат, няма да може нищо да откаже на Робер де Бошан до края на живота си. Робер не бързаше да му разкрие следващата част от коварния си план — да го накара да унищожи незаконородения му брат, проклетия арабин с черното смразяващо лице. Най-после съдбата като че ли бе започнала да проявява благосклонност към Робер де Бошан.
Всички участници в турнира прекараха нощта в палатките си, за да могат още призори да се заемат с подготовката на оръжията, броните и конете. Принц Едуард и Кристиан Хоуксблъд и този път заповядаха да опънат палатките им една до друга. Но сега на Хоуксблъд се бе паднал злочестият жребий да поеме повече предизвикателства за двубои, отколкото бе в състояние да изпълни. Поради небивалия наплив от кандидати за рицарски шпори великият маршал на турнира обяви, че на всеки рицар ще бъде разрешено да се сражава най-много в три двубоя.
Вечерта преди откриването на турнира рицарите се струпаха пред палатката на маршала и с вълнение изслушаха съобщението, че се разрешава да се язди на другия ден с шпори. Идеята принадлежеше на краля — Негово Величество желаеше поданиците му да се сражават в условия, напомнящи за истинските битки, а правилата за рицарските турнири съдържаха доста ограничения, за да се намали опасността за живота на бойците, от което обаче страдаше зрелищността на спектакъла.
Рендъл Грей се втурна в палатката на принц Едуард. От бързото тичане момчето бе останало без дъх. Червен кичур от косата му бе паднал върху лицето.
— Ваше Височество, вие сте в смъртна опасност!
Сър Джон Шандо го сграбчи за раменете и понечи веднага да го изхвърли от палатката.
— Принц Едуард няма време да слуша твоите глупости, момко!
Рендъл яростно изруга.
— Оставете да говоря с него!
— Той вече започна да слага ризницата си. Ще закъснее за арената.
Рендъл нямаше време за препирни. Втурна се към палатката на Хоуксблъд, но там връхлетя на Пади, който не се оказа по-милостив от сър Джон Шандо. Обаче Рендъл успя да се промуши под ръката на Пади и започна да вика към Хоуксблъд, който оглеждаше стремената на жребеца. Кристиан свали шлема си, за да чуе думите на пажа.
— Става дума за принц Едуард! Те се готвят да го убият!
— Кой замисля смъртта му? — намръщено попита Хоуксблъд.
— Не знам. Успях да чуя разговора на някакви мъже в дъното на поляната, до високите дървета.
— Ела с мен. — Хоуксблъд поведе момчето със себе си към палатката на принц Едуард. — Ваше Височество, това момче е чуло как някакви мъже са заговорничели да убият някого. Според него непознатите са кроели план за вашето убийство, сир.
— Така беше! — извика Рендъл. — Никога не бих се осмелил да ви излъжа, Ваше Височество!
— Да се надяваме, че така ще бъде и занапред, Рендъл — насмешливо отговори принцът. — А сега ни разкажи по-спокойно какво си чул.