Докато Черния принц се сражаваше с последния от претендентите да се сдобие с победа не срещу кой да е, а срещу самия престолонаследник, Бриана въздъхна и се обърна към Адел:
— Така ми се искаше Джоан да е тук, за да се любува на своя герой.
— Пади ми рече, че скоро ще се върнат във Франция. Но този път и ние ще заминем с тях.
Бриана се замисли. Кристиан Хоуксблъд веднъж вече бе предприел отчаяно рискован ход, за да предотврати сватбата й с Робер, а ето че сега нищо не се случваше въпреки смутните й очаквания. Оставаше й да се надява, че най-после се е примирил с неизбежната й сватба с Робер де Бошан.
В този миг на арената се появи Кристиан Хоуксблъд и девойката стисна ръце. Знаеше, че ще успее да срази всичките си съперници — в Уиндзор нямаше по-опитен воин от него. От другия край на арената се показа другият рицар и Бриана силно сграбчи ръката на Адел. Срещу Кристиан яздеше Робер де Бошан. Годеникът на Бриана се постара да направи бляскаво впечатление с доспехите си, наперената стойка и отличната езда. И успя. От всички ложи и трибуни към него се посипаха цветя. Дамите се развикаха, а някои дори си позволиха такива пиперливи забележки относно стройната му фигура и привлекателното му лице, че Бриана се изчерви.
След първоначалните схватки за елиминиране на по-слабо надарените бойци започнаха индивидуалните двубои. Кралят се дуелира със своя приятел Уилям де Монтегю, граф Солсбъри, и трябваше да претърпи огорчението от поражението си, а после тълпата побесня от радост, когато графът на свой ред бе сразен от всеобщия любимец — Черния принц.
Когато дойде време за боя с копия. Бриана ужасена се отдръпна. Не искаше да гледа възпроизвеждането на кървавата битка от Креси.
— Нека да се поразходим, Адел — предложи тя.
— Добре, можем да пийнем нещо разхладително. Гърлото ми пресъхна.
В палатката на Черния принц Едуард и Кристиан разговаряха с оръженосците си, докато обличаха чисти ленени туники.
— Ще си разменим доспехите, сир. Имам лошо предчувствие. — Хоуксблъд очакваше, че принц Едуард ще му възрази, и затова се бе договорил със сър Джон Шандо да го спрат насила, ако се наложи.
— Да, съгласен съм, и аз имам нещо наум — кимна Едуард. — Ако облека твоите месингови доспехи, ще мога да видя кой ще опита да убие рицаря с черната броня. Не се страхувай, Кристиан, ще унищожа всеки, който замисля смъртта ми.
Кристиан облекчено въздъхна. Той бе напълно уверен, че ще се справи и с най-силния противник.
Ревът на тълпата бе оглушителен. Бриана се върна в ложата, стискайки в ръка чаша студена медовина. Ударите на копията, тропотът на конете и виковете на рицарите хипнотизираха зрителите. Ръцете й, които стискаха металната чаша, се вледениха, а дъхът й секна, когато ожесточението на арената нарасна. Съперниците отначало си разменяха леки удари, но постепенно се настървиха и ставаха все по-жестоки, въздухът се изпълни с мирис на кръв и пот. Сред праха от копитата на конете проблясваха мечове и копия.
— Света Дево, те ще се избият помежду си!
— Не, не, агънцето ми. Това е само имитация на истински бой. Нали знаеш какви са мъжете. Не им е интересно, ако не си счупят някоя ръка или крак.
Вниманието на Бриана бе привлечено от рицаря в месингови доспехи, който се открояваше сред останалите. Сега не бе със сивата наметка на майка си и не разбра, че мъжът под доспехите не е Кристиан.
Принц Едуард не повярва на очите си. В мига, в който Хоуксблъд, облечен в черните доспехи, излезе на арената, към него се насочиха трима рицари. Намеренията им бяха очевидни. Едуард си проправи път към Кристиан и със силен удар по главата повали единия от тримата. Шлемът падна и принцът видя лицето на един от благородниците в свитата на брат му, херцог Кларънс.
Гневът едва не го задави! Извика, за да предупреди Хоуксблъд, но видя, че приятелят му без усилие се бе справил с третия нападател. В този миг пред ужасения поглед на Едуард един едър рицар връхлетя в гръб върху Хоуксблъд, размахвайки копие и меч. Принцът обезумя от ярост и се спусна към мъжа. Ще убие този подлец!
Едуард вдигна копието си, замахна и го хвърли към нападателя. Острият връх прониза гърдите на непознатия рицар и излезе откъм гърба му. Той се строполи в праха, всички около него ужасени се отдръпнаха и боят затихна.
Четирима оръженосци вдигнаха тялото, облечено в тежка ризница, и го понесоха към палатката на лекаря. Двамата рицари, единият в черните доспехи и другият в месинговите, тръгнаха след тях. Кралят и сър Уорик влязоха в палатката на лекаря и слугите спуснаха платнището зад тях.
Уорик се наведе над тялото на сина си, но веднага разбра, че вече е твърде късно.