— Защо, за Бога, сте си разменили доспехите? — властно попита кралят.
— Знаехме, че ще се опитат да ме убият — обясни Едуард.
Едуард III пребледня.
Хоуксблъд помогна на баща си да извадят копието от тялото на Робер. Лицето на Уорик бе непроницаемо като гранит.
— Бяха трима, и всички са от свитата на Лайънъл! — гневно възкликна Черния принц.
Кралят излезе от палатката и махна към един оръженосец.
— Веднага ми доведи принц Лайънъл. — Към палатката дотича придворният лекар Джон Брей, но кралят го спря с ръка. — По-добре използвай друга палатка за ранените.
Брей се поклони и тръгна към съседната палатка.
Миризмата на пот и кръв се примеси със зловещото ухание на смъртта. Въздухът кънтеше от викове на ярост, болка и ужас.
Лайънъл се поколеба, преди да влезе в палатката. Видя тялото и тромаво пристъпи вътре.
— Роб? Роби? — Сълзи потекоха по прашното му лице. — Кой го уби?
Принц Едуард пристъпи към него и гневно размаха юмрук.
— Ти го уби, кучи сине! Ти си му наредил да ме нападне в гръб!
Кралят застана между тях.
— Стига! Имало е заговор срещу Едуард. Ти замесен ли си? — прогърмя гласът му.
— Не! Не, татко, кълна се, че не съм!
— Ти си долен лъжец! И тримата нападатели са от свитата ти! — изкрещя принц Едуард. — Единият беше Фицрой… не мога да си спомня името на другия, но ще позная този мерзавец навсякъде!
Кралят се разяри.
— Това е позор за Плантагенетите! Всички ще говорят за нас като за глутница вълци, които са се вкопчили гърло за гърло, заслепени от жажда за власт!
— Татко, кълна се, че съм невинен! — извика Лайънъл.
— Клетвите нямат значение. В очите на света ти ще си виновен!
Хоуксблъд пристъпи напред.
— Сир, зрителите видяха, че рицарят в месинговите доспехи запрати копието към Робер де Бошан. Те ще помислят, че аз съм убил брат си.
Кралят втренчено го изгледа, сякаш не можа веднага да проумее думите му.
— Нима искаш да поемеш вината върху себе си?
— Това е най-добрият изход за всички нас — отвърна Хоуксблъд. — Черния принц е всеобщ любимец. В живота има твърде малко герои и не трябва да помрачаваме образа им, Ваше Величество.
— Искам всичко, което се случи да остане в пълна тайна. Филипа няма да понесе мисълта, че Лайънъл е замислял смъртта на брат си. — Кралят се обърна към Уорик. Старият воин мълчаливо кимна. — Забравих за теб, приятелю. Съжалявам за загубата на сина ти, Ги. Можеш ли да живееш с тази тайна?
Графът знаеше, че нищо няма да върне мъртвия му син, а разследването щеше да погуби живота на принц Лайънъл.
— Мога да живея с тази тайна, но не мога да понеса срама, сир.
— Не, никой от нас не може да промени лошото в човешката природа. — Обърна се към Лайънъл. — Искам Фицрой и другият нападател веднага да бъдат арестувани. Ти трябва да се погрижиш за това!
Хоуксблъд се наведе към Уорик и прошепна:
— Как се чувстваш? — За миг аквамариновите очи на графа се изпълниха с болка и страдание. Кристиан и баща му излязоха от палатката и се упътиха към палатката на Хоуксблъд, където го очакваха оръженосците му. Кристиан настани баща си в едно широко кресло, а Али му поднесе чаша с медовина. — Оставете ни сами — обърна се Хоуксблъд към Пади и Али.
— Трябва да го погребем — тихо рече Уорик.
— Искаш ли аз да се заема с това? — попита Хоуксблъд.
— Не, аз ще се погрижа. — Графът остави празната чаша. — Знам, че помежду ви нямаше обич, но се радвам, че ти не си виновен за смъртта му.
— И аз чувствам същото, но принц Едуард спаси живота ми. Робер щеше да ме убие, вярвайки, че под бронята се крие Едуард.
Уорик тъжно поклати глава.
— Аз съм виновен. Имах много поводи да се съмнявам в него, но упорито отказвах да приема истината. Утре щеше да бъде сватбения му ден. Бедната лейди Бедфорд.
— Договорът за бракосъчетанието на лейди Бриана Бедфорд и сина на граф Уорик е съставен и е подписан от краля. Трябва да го изпълня.
Баща му продължително го изгледа. На устните му напираха неизказани въпроси.
— Искам да се оженя за нея. Никой друг няма да я притежава — закле се Кристиан.
— Хората вече са убедени, че си убил брат си. Сега ще решат, че си го сторил, за да вземеш годеницата му.
— Не ме интересува какво ще кажат хората — рязко отвърна Хоуксблъд.
— Ако дамата пожелае да се омъжи за теб, аз нямам възражения. Отдавна я смятам за моя дъщеря — въздъхна Уорик.
ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Бриана се вцепени. Гледаше хаотичното струпване на бойците в средата на арената, без да посмее да извика. Разширените й от ужас очи оставаха приковани в бляскавите му месингови доспехи. Въпреки праха и суетнята в средата на арената девойката успя да види как копието на рицаря в месинговите доспехи прониза гърдите на съперника му. Ще бъде истинско чудо, ако раната в сърцето не се окаже смъртоносна!