Със свито гърло и насълзени очи проследи как оръженосците изнесоха поваления рицар. Шлемът скриваше лицето му, но в сърцето й като отровна змия пропълзя ужасно подозрение. Нима под бронята е бил нейният годеник Робер! Не, Кристиан де Бошан не е способен на такава подлост! Обаче защо от седмици сърцето й тръпнеше, обзето от смътни предчувствия, че Хоуксблъд ще направи всичко, на което е способен, за да провали сватбата й с Робер?
Ужасената Бриана се спусна към стъпалата, изскочи от трибуните и се завтече към палатките на кралския лекар. Адел се опита да я настигне, без да разбира за какво е тази необяснима тревога, изписана по лицето на племенницата й. Около палатката на сър Джон Брей се бяха скупчили неколцина рицари и оръженосци. Съседната палатка също бе претъпкана с рицари, но те бяха само леко ранени. Бриана се втурна в палатката и затърси с поглед Робер. Видя граф Солсбъри, легнал до платнището с рана под коляното, но никъде не откри годеника си.
— Кого докараха на ръце от арената? — попита тя.
— Сина на граф Уорик, лейди — отговори й един оръженосец. Всички благородници знаеха, че е годеница на Робер, и я изгледаха състрадателно. Тези погледи бяха по-красноречиви от всякакви думи. Нима годеникът й е мъртъв? Краката й се подкосиха, палатката се олюля пред смаяния й поглед, политна към земята и оръженосецът до нея побърза да я подхване.
Сър Джон Шандо видя цялата сцена и заповяда да я изнесат отвън на тревата. Бриана се съвзе и първото, което се изпречи пред все още замътения й поглед, бе разтревоженото лице на леля й.
— Ще се оправя… — прошепна тя. — Благодаря ти, Джон.
— Ще ви съпроводя до апартамента в замъка, лейди Бедфорд.
— Но какво се е случило? — запита изумена Адел.
— Робер де Бошан загина по време на бойната сцена на арената — тихо отвърна Джон Шандо.
— Всемилостиви Боже! — изпищя Адел и се прекръсти с трепереща ръка.
Бриана лежеше на леглото в спалнята си, приковала невиждащ поглед в тавана. В размътеното й съзнание изплува споменът за деня, когато между двамата братя де Бошан започна да се разгаря безмилостно съперничество. И то заради нея! Още при първата им среща Хоуксблъд безцеремонно бе заявил, че тя ще бъде негова и само негова.
След първата им любовна нощ в Бедфорд той я бе заставил да се закълне, че ще се откаже от годежа с Робер. Но ако бе изпълнила клетвата си, това щеше ли да спаси живота на годеника й? Самата мисъл за пропусната фатална възможност й бе непоносима. Нали Кристиан се беше заклел: „Трябва да запомниш нещо важно, лейди: никога няма да принадлежиш на Робер де Бошан, нито на този свят, нито на другия!“
Той бе изпълнил клетвата си!
Бриана разбираше, че никога не бе обичала Робер, но, странно защо, това само увеличаваше страданията й. В пристъп на безумно безразсъдство се бе отдала на брат му, но не се реши да развали годежа. Обаче и Робер имаше вина — много злини причини с неистовата злоба, която изпитваше към брат си. При последната им среща той й бе казал: „Надявам се, че в деня на сватбата ни ще се пръсне от злоба!“
А ето сега се оказва, че няма да има никаква сватба…
Бриана захлупи лице във възглавницата и горчиво зарида:
— Мили Боже, не ме оставяй да изпитам облекчение от смъртта му! Не ми позволявай да злорадствам и да се държа като безсрамница!
Някакъв паж й донесе официално писмо от секретарите на Негово Величество, с което Едуард III й поднасяше своите височайши съболезнования за злополуката по време на турнира, при която бе загинал годеникът й, сър Робер де Бошан. Един час по-късно пристигна писмо от граф Уорик с молба да го приеме в удобно за нея време.
Бриана, в черна туника върху сивата си роба, със сплетени коси, бавно и унило пое от ниското крило на замъка към апартамента на рода де Бошан. Един от слугите покани нея и Адел в кабинета на графа. След като се поклони, Адел деликатно се оттегли в съседната стая и ги остави да разговарят насаме.
Лицето на стария граф си оставаше непроницаемо, като изсечено от гранит. Бриана не знаеше за какво ще разговарят.
— Милорд, безкрайно дълбоко съжалявам за загубата ви… — смутено прошепна тя.
Граф Уорик уморено поклати глава.
— Кралят заяви, че в Уиндзор повече няма да се пресъздават бойни сцени по време на рицарските турнири. Много са опасни. Загубихме прекалено много млади и смели рицари в тази кръвопролитна война, за да даваме още жертви при такива безсмислени злополуки.