Тя отвори уста, за да протестира, че не е било нещастен случай, но думите застинаха в гърлото й. Нима може да заяви пред сломения и нещастен баща, чийто син бе загинал тази сутрин, че другият му син е убиец?
— Лейди Бедфорд, за мен вие все още си оставате моя снаха.
— Аз… не ви разбирам, графе…
— Синът ми Кристиан иска утре да се ожени за вас.
— О, за Бога, не! — извика Бриана. — Та нали Робер все още не е погребан!
— Мила моя, това е обичай в нашия род. Когато се подпише брачен договор и смъртта ни отнеме сина, другият син е длъжен да го замести.
— Не мога да се омъжа за Хоуксблъд — прошепна тя.
Лицето на стария граф отново се вкамени.
— Той е решен да те вземе за своя съпруга, а и двамата знаем, че не е от тези, които лесно се примиряват с неуспехите.
— Аз… аз бих искала само да се извиня и да се оттегля, милорд…
— Не ми давайте отговора си сега. Наспете се, лейди Бедфорд. Може би утре ще се съгласите, че Хоуксблъд е разумен избор за вас.
Бриана излезе от кабинета и заедно с леля си се върна в ниското крило. Уиндзор бе претъпкан с посетители, очакващи празненствата. От десетките свещи в огромните свещници в залата за кралските пиршества се разнасяше ярко сияние — както всяка вечер, когато кралският двор се огласяше от празнични възгласи, весела глъч и женски смях, а залата се изпълваше с танцуващи двойки. Животът продължаваше въпреки смъртта или може би за да се надсмее.
Когато се върна в стаята си, Бриана се замисли за разговора с графа. Явно Хоуксблъд не си бе губил времето и бе успял да изпроси бащината благословия. Имаше ли на този свят човек, който да го спре? Уорик й бе споменал, че Кристиан след смъртта на баща си ще владее всичките му замъци и земи. Още един мотив за убийството на законния наследник! И можеше ли да отрече, че Кристиан се бе държал в Бедфорд, в нейното родово имение, като пълновластен господар? Може би отдавна е кроил планове да заграби всичко! Нима само тя е била досега толкова заслепена, че не е подозирала каква изгода има Кристиан от смъртта на брат си? С един замах на копието той стана наследник на неописуемо богатия род на графовете Уорик!
Някакви гласове в съседната стая я откъснаха от мрачните й мисли. Вратата на стаята й се отвори и високата фигура на Кристиан Хоуксблъд изпълни рамката й.
— Какво искаш? — твърдо запита тя.
— Искам теб, Бриана.
— Никога няма да ме притежаваш — решително заяви девойката.
Той пристъпи към нея.
— Мога да те притежавам и ще те притежавам.
— Нима не изпитваш никакви угризения? — изкрещя Бриана, невярваща на ушите си. Отново ли сънува?
— Не, никакви — спокойно отвърна мургавият рицар.
— Но аз бях сгодена за Робер!
— Обаче не го обичаше! Всъщност ти непрекъснато се опитваше да отложиш сватбата, дори се стараеше да не мислиш за нея.
Заля я непоносимо чувство за вина. Но можеше ли да отрече правдата в думите му?
— Щях да го обикна! — изрече тя с пресъхнали устни.
— Не, Бриана, ти обичаш мен!
Тя го погледна в очите, дишането й се накъса, високите й гърди неспокойно се развълнуваха.
— Аз те обичах, Кристиан. Но ти уби любовта ми — безмилостно, с един удар, както уби и брат си!
Кристиан се приближи към нея и твърдо я стисна за раменете.
— Той се оказа замесен в заговор, за който никой от нас не бе подозирал. Дал съм клетва да пазя тайна. За теб остава само да разчиташ на рицарската ми дума.
Погледна боязливо към мургавото му лице. Стори й се като изсечено от камък. Трябваше да събере всичките си сили, за да му се противопостави. В сърцето й пролази страх. След като го бе обвинила открито, след като бе казала в лицето му, че е убиец, сега той ще й отмъсти.
— Не ти вярвам… — прошепна тя.
Помисли си, че ще я залее с водопад от гневни обиди, от пламенни самооправдания, но Кристиан само стисна устни с мрачна решителност.
— Ще бъде доста интересно да се оженим, без да си имаме доверие — неочаквано се пошегува той.
— Няма да се омъжа за теб, арабино! — избухна красивата девойка, а в следващия миг се сепна от дързостта си и застина като поразена от мълния.
— Ще се омъжиш за мен, ще се омъжиш! — закле се Кристиан.
Тя го изгледа с открита ненавист.
— Не можеш да ме заставиш!
— Но кралят може да ти заповяда.
— Тогава ми донеси кралската заповед! — изкрещя Бриана, разгневена, убедена, че той още веднъж се опитва да я измами.
Хоуксблъд хладнокръвно бръкна в жакета си и измъкна пергамент, скрепен с кралския печат. Хвана ръката й, разтвори дланта й и остави документа, после се обърна и безмълвно напусна стаята.