— Не, Адел. Аз ще дойда да помогна за багажа — реши Кристиан.
Бриана влезе в апартамента на съпруга си и стаите й се сториха познати. Напрегна паметта си и си припомни, че вече е била тук — по-рано този апартамент принадлежеше на брата на Джоан, Едмънд, херцог Кент, и един следобед приятелката й я беше поканила при брат си. Стаите бяха обзаведени с разкош, защото Едмънд бе наследник на много богат и знатен английски род и братовчед на кралските синове. Освен двете просторни стаи в апартамента имаше и стая за преобличане с огромен гардероб по цялото протежение на стената. В най-широката стая се ширеше грамадно легло, скрито зад полупрозрачни завеси. В ума й изплуваха думите на Хоуксблъд: „Ще посея моето семе в теб, Бриана, можеш да не се съмняваш в това.“ Винаги е бил безкрайно уверен, че ще се венчаят! Странно, но нито веднъж не й спомена, че Робер ще им попречи да се оженят. Нима е пристигнал в Англия, за да му отмъсти? Постъпките му говорят тъкмо за подобни намерения. Или се е стремял към нея само защото тя вече е била обещана на сина на граф Уорик?
Кристиан пренесе и последния сандък от багажа на Бриана, след което се обърна към Адел с подчертано загрижен тон:
— Вече съм прибрал всичките си дрехи от гардероба в стаята за преобличане. Остава да се надявам, че ще се чувствате удобно в скромния ми апартамент.
— Благодаря ви, милорд. Тук всичко е прекрасно.
— Много сте любезна, Адел, но зная, че апартаментът е твърде тесен за новото ми семейство. Обаче скоро ще замина за Франция. Тогава ще се освободи още една стая.
Ленените чаршафи на Бриана бяха от най-доброто качество, всичките избродирани с „Б“ — Бедфорд. Адел си помисли, докато оправяше грамадното сватбено легло за първата им брачна нощ, че „Б“ може да означава и Бошан.
В другата стая двамата младоженци останаха сами за пръв път след разменянето на брачните клетви. Бриана гордо вирна глава.
— Много по-щастлива бях в Бедфорд. Предпочитам да се върна в бащиното ми имение, вместо да те придружавам във Франция.
Кристиан се приближи до нея, но не посмя да я докосне.
— Бриана, аз се ожених за теб, за да споделяме дните си и в щастие, и в нещастие, до последния ми дъх. Ще дойде и този прекрасен ден, когато двамата ще заминем за Бедфорд. Но все още е далеч пред нас. Първо трябва да заминем за Франция. И то двамата заедно.
Тя с яростен замах отметна кичурите от раменете си и очите й гневно блеснаха.
— Нали ти ме научи да бъда коварна? Ще се постарая да избягам от Уиндзор още в същия ден, в който отплаваш за Франция!
Сега не се сдържа и я докосна. Силните му ръце нежно погалиха раменете й, а след това я притеглиха към гърдите му. Гласът му бе по-тих, но много по-вълнуващ.
— Когато настъпи денят, в който ще трябва да отплаваме за Франция, ти няма да мислиш повече за раздяла, скъпа. Защото ще мислиш само за мен, ще копнееш за мен, ще заспиваш с моето име и с моя образ.
Наведе глава и докосна устните й със своите толкова нежно и същевременно властно, че смаяната жена наистина си помисли, че е невъзможно да се устои на обаянието и мъжествената красота на този загадъчен арабски принц.
Когато най-сетне устните им се разделиха, Бриана дръзко заговори:
— Ако си въобразяваш, че ще ме омагьосаш само с целувки и нежност, това означава, че не ме познаваш. Можеш да притежаваш тялото ми, а дори и съзнанието ми благодарение на мистичните ти способности, но никога няма да владееш дори едно кътче от душата ми. — Още не бе привършила, когато женският й инстинкт я предупреди, че не биваше да му казва тези думи. Не бе благоразумно открито да предизвиква мъжкото му достойнство.
Но той като че ли не обърна внимание на думите й. Очите продължаваха да я милват с любовен поглед, който се плъзгаше по лицето, косите и тялото й.
— Нека да ти помогна да свалиш сватбената си рокля — тихо рече Кристиан.
Обхваната от паника, че ще поиска да се възползва от съпружеските си права още преди падането на нощта, тя изплашено извика:
— Не, искам да остана с нея!
Веждите му леко се повдигнаха.
— Нима си решила, скъпа, да се появиш в сватбения си тоалет на тържественото кръщаване на най-младата принцеса на Англия? Нима ще се появиш в тези дрехи пред погледите на целия кралски двор? Или си забравила, че трябва да отидем в параклиса?
Бриана се изчерви.
— О, не, разбира се, че не съм забравила! Адел ще ми помогне да се преоблека. — Преглътна с усилие. — Само бих желала да остана за малко сама, милорд.
Кристиан разбираше, че няма да й е лесно да издържи още една церемония, трета за днес, в параклиса на замъка Уиндзор. Този ден наистина бе наситен със събития.