— След малко ще се върна при теб, за да те придружа до параклиса. А сега можеш да се наслаждаваш на самотата си, защото от днес нататък твърде рядко ще бъдеш самотна — добави той и иронично се усмихна.
Всъщност тя с радост смъкна сватбената си рокля. Адел й помогна да се преоблече в бледосиня роба и тъмносиня туника върху нея, а върху златистата си коса тя сложи малка диадема, обсипана с диаманти. Не можеше да носи ярки цветове в деня, когато бе погребението на Робер, обаче, от друга страна, кралят и кралицата нямаше да останат доволни, ако се появи на кръщаването на последната им рожба в траурни дрехи. За нейния тоалет и за тоалета на Адел бяха необходими час и половина.
Кристиан влезе в стаята тъкмо когато Адел вече поставяше последните игли в косата й.
— Изглеждаш царствено, мила моя — галантно се поклони рицарят.
— Достатъчно ли съм красива, за да очаровам някой принц? — хапливо попита тя.
— Несъмнено — кимна той, без да се засяга от тона й.
Параклисът бе изпълнен докрай, но хората се отдръпнаха, за да сторят път на младоженците. Всички бяха ужасени, че арабският принц бе убил брат си и в същия ден се бе венчал с годеницата му, но кралят очевидно приемаше смъртта на Робер де Бошан за причинена от нещастно стечение на обстоятелствата и затова бе дал благословията си за сватбата на Бриана Бедфорд и Кристиан Хоуксблъд. На кръщавката присъстваха всички членове на кралското семейство. За кралица Филипа бяха донесли специално кресло, а крал Едуард III държеше новороденото в ръце. „Държи го като трофей, спечелен след битка — помисли си Бриана. — Всички мъже са суетни, особено когато става дума за тяхната мъжественост!“
Тъй като бе твърде висок, принц Едуард се отличаваше отдалеч сред останалите принцове и принцеси. Когато Джоан роди своето дете, принцът няма да може да го признае за свое. Сега Джоан е лейди Холънд и детето й от Едуард ще бъде обявено за дете на Джон Холънд. Сърцето й се сви от мъка за приятелката й. Към Едуард не изпитваше състрадание. Той бе достатъчно знатен, силен и богат, така че можеше прекрасно да се грижи за себе си. Защо трябваше да прелъстява бедната Джоан, щом като не можеше да се ожени за нея!
Погледна за миг мъжа, който само от няколко часа бе неин съпруг, и остана изненадана от израза на лицето му. Високият ръст позволяваше на Кристиан да вижда далеч напред над главите на околните. Вероятно сега съзерцаваше новородената принцеса, защото на иначе суровото му лице бе изписана необичайна нежност. Освен това й се стори доста замислен. Може би в този миг мечтаеше за бъдещите си деца. Бриана внезапно потрепери от страх. Странно, но в същата секунда младата жена усети как силната му ръка я подхвана, очите му се извърнаха към нея — изпълнени с непозната за нея нежност, можеше да се закълне в това, — а в следващия миг на лицето му отново се появи безизразната маска.
След привършването на церемонията множеството се отправи към залата за пиршествата. Хоуксблъд през целия път не пусна ръката й от своята. Огромната зала бе пълна с маси, огъващи се от всевъзможни ястия, блюда, чаши и кани, плодове и цветя. На специална дълга маса, опъната пред кралския подиум, върху сатенените покривки бяха подредени десетки подаръци, поднесени от всички присъстващи.
— О, Боже, забравих да донеса подарък! — сепна се Бриана.
— Аз вече съм изпратил подарък от името на двама ни.
— Какъв? — полюбопитства тя.
— Медальон с формата на сърце, с едър рубин в средата, заобиколен от перли — съвсем тихо каза Кристиан. — Ето го там, в левия край на масата.
При вида на рубина Бриана ахна. Сигурно бе страхотно скъп. Нима вече бе завладял хазната на рода Уорик, или, Боже опази, бе посегнал и към скъпоценностите на рода Бедфорд?
Съпругът й издърпа стола пред нея, за да я настани до масата, а тя уморено прошепна:
— Всъщност вече едва издържам… Бих искала да си тръгнем.
— Скоро ще успеем да се измъкнем — увери я той.
Сега внезапно й се прииска да не напускат залата!
— Днес успя ли да хапнеш нещо? — тревожно я попита той, когато започнаха тостовете с пожелания за щастие и дълъг живот на новата принцеса.
Бриана поклати глава — наистина не бе сложила залък в устата си и може би това обясняваше припадъка й в параклиса.
— Тогава не пий от виното — предупреди я Кристиан.
Но тя отпи решително от чашата си — като че той й бе казал да направи обратното.
— Ти вече веднъж наруши клетвата да ми се подчиняваш, Бриана. При това съзнателно я наруши.
Бриана разтърси рамене. В гърдите й сякаш нещо се скъса.
— Понеже бях заставена насила да изрека брачната клетва, може би ще е по-добре да се отрека от нея, преди да съм изпълнила всички брачни задължения, произтичащи от тази клетва. Повече не желая да слушам за никакви клетви!