Тя вдигна чашата в очакване да бъде напълнена отново от прислужника зад гърба й, но Кристиан веднага посегна към китката й и здраво я стисна. Чашата се изплъзна от ръката й и се счупи.
— Не ставай смешна. Въобще не става дума за твоята брачна клетва. Когато ти заповядам нещо, ще се подчиняваш, или ще те принудя да ми се подчиниш. Изборът е твой. — Очите му гледаха с изгарящ поглед.
„О, как го мразя!“ — помисли си тя.
— Не е вярно — натъртено рече той.
За Бога, той отново бе прочел мислите й. Сега й се струваше, че стократно повече. И при това се страхуваше от него.
Устните му се изкривиха в иронична усмивка.
— Не е необходимо да се страхуваш от мен, лейди, освен ако не ме принудиш да се държа недостатъчно вежливо.
Бриана се опита да се съсредоточи върху вечерята — вкуси от агнешките котлети, артишока, пореча. Насили се да сдъвче храната, но едва преглъщаше от вълнение и умора.
Кристиан се наведе към нея.
— Не разбираш ли, че това е афродизиак26?
Тя бързо отдръпна чинията от себе си, а Хоуксблъд запази каменното изражение на лицето си. Слугите сервираха сирене и торта. Този път успя да го издебне — когато Али поднесе на господаря си купичката с розова вода, за да си изплакне пръстите, тя се възползва от мига, в който Кристиан се бе извърнал с гръб към нея, и изпи виното от чашата му на един дъх.
С внезапно прозрение Хоуксблъд схвана, че Бриана се нуждае от нещо, което да й вдъхне смелост за всичко, което й предстоеше. Повика Али и му прошепна нещо, но тя чу всяка негова дума. Може би именно това беше намерението му.
— Приготви банята за моята лейди, а след това си свободен до сутринта.
ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
— Тръгваме си — промърмори Кристиан.
— Ако си тръгнем, ще обидим кралското семейство — тихо възрази Бриана.
— Всички знаят, че сме се оженили сутринта, а тази вечер е специална за нас. Хайде, Бриана.
Той се изправи и взе ръката й. Докато прекосяваха залага, тя на няколко пъти леко залитна и Кристиан разбра, че виното я е замаяло. Почувства, че ръката й в неговата трепери.
— Искам уединение, докато се къпя — заяви Бриана, докато минаваха през дългия коридор.
Младият мъж стисна ръката й и наведе мургавото си лице над нейното:
— Ще бъдем само двамата, любима. Али знае, че искаме да бъдем сами.
— Нямах това предвид! — протестира тя.
Когато влязоха в стаята, тя видя, че Али бе приготвил ваната, а слугите тъкмо излизаха с празните ведра.
— Оставил съм ароматно масло и чисти кърпи, господарю — рече Али. — Желаете ли още нещо?
— Моята лейди иска уединение, пълно уединение. Моля те, погрижи се тази нощ да не ни безпокоят.
Али се поклони и затвори вратата. Бриана се олюля, бузите й пламтяха, а очите гневно блестяха.
— Много добре знаеш какво исках да кажа! Искам уединение, но от теб!
Кристиан приближи към нея. Без да откъсва очи от нейните, той вдигна ръка, за да свали диадемата от косата й. През последния час бе мислил само за това — как ще разпусне прекрасните й коси и ще се наслаждава на цялото им великолепие.
— Не мога да разбера защо се срамуваш, любима моя. Ние вече сме били любовници, а ти все още се нуждаеш от малко вино, за да добиеш смелост.
— Не се нуждая от смелост, нуждая се от уединение! — Бриана се опита да се отскубне от ръцете му, но пръстите му се бяха заплели в косата й и я заболя.
— Ние ще се наслаждаваме на пълно уединение. Никой няма да види какво ще правим тази нощ. Никой няма да чуе любовните ни викове. Никой няма да знае какво става в тази стая, в това легло.
Младата жена настръхна от гняв. Това бе и неговата цел. Гневът щеше да прогони страха. Прекрасните й очи сякаш изпускаха зелени искри.
— Няма да се съблека и няма да се къпя в твое присъствие!
Пръстите му разрошиха златистата й коса и я разпиляха по раменете.
— Не е необходимо. Аз ще те съблека и аз ще те изкъпя. — Докато говореше, пръстите му започнаха да развързват връзките на туниката й.
Тя се задъха от ярост.
— Ти си дявол… арабски дявол!
Уверените му пръсти свалиха туниката й и се насочиха към долната дреха.
— А ти си невеста на арабския дявол.
Думите му я накараха да потръпне. Топлината на ръцете му проникваше през тънкия плат. Едната му ръка обхвана облите й гърди, а другата се плъзна под полата и потърси топлото място между бедрата й. Тръпки разтърсиха тялото й.
— Моя красива, красива Бриана. Искам цялата да те опозная. Искам да те видя да беснееш от ярост, да се смееш и да крещиш от удоволствие. Искам да те накарам да се извиваш от страст, да тръпнеш от моите докосвания. Искам да галя прекрасното ти голо тяло. — Ръцете му почти бяха свалили долната й риза.