— Не! — извика тя, като отчаяно се опитваше да задържи прозрачната дреха.
— Не? Нима ти трябва смелост, преди да предприемеш пътуването, което ще те направи истинска жена?
Бриана не знаеше какво да му отговори. Хоуксблъд отиде в кабинета в дъното на стаята и наля вино в една изящна чаша. После се приближи да й я подаде. Тя протегна ръка, за да поеме златната чаша, но той взе ръката й я постави на мускулестите си гърди, а сетне сам поднесе чашата до устните й.
— Ще си я поделим — рече дрезгаво. — Любовниците си поделят всичко.
Бриана сведе дългите си тъмни мигли и жадно започна да пие златистата течност. Той не й попречи.
— Пий до дъно чашата на живота, чашата на любовта — тихо промълви Кристиан, а плътният му дълбок глас сякаш я галеше като кадифе.
Когато се погледна, Бриана видя, че е гола. Кога бе свалил долната й риза? Кристиан бе изпил последната капка на дъното на чашата и сега наведе устните си над нейните. Устата му имаше вкус на вино. Той бе бог и дявол едновременно. Мразеше го, обичаше го, ненавиждаше го.
Кристиан сякаш искаше да изпие с очи красотата й. Повдигна разкошните й коси и сетне ги пусна да се разпилеят по тялото й. Приличаха на златна коприна върху бял атлаз. Взе лицето й в ръце, дългите му пръсти нежно погалиха страните, очертаха извивката на скулите, докоснаха бенката върху тях. Езикът му вкуси от свежестта на кожата й, а сетне устните му се впиха в нейните.
Дълбоката чувствена целувка завладя сетивата й толкова пълно, че тя не усети кога ръката му се плъзна между краката й. Разбра чак когато горещата силна длан обхвана слабините й. Другата му ръка галеше гърба й под дългата коса и най-после се спря на малкия й закръглен задник.
А след това той я повдигна.
— Хоуксблъд, не! — извика Бриана и се вкопчи в него, за да не падне.
— Кристиан, кажи ми Кристиан. Искам да усетя вкуса на името си, когато е на устните ти — прошепна той.
— Дявол! Дявол! Дявол! Какъв е този вкус?
— Този вкус е прелестно греховен и чувствен.
Бриана се задъха от гняв, когато той я вдигна високо и после я пусна в топлата ухаеща вода, като внимателно разстла косата й около ваната. Сетне коленичи и посегна към гъбата.
— Не! Моля те, Хоуксблъд, позволи ми сама да се изкъпя.
— Кажи Кристиан.
— Моля те, Крис… — ала преди да довърши устните му се впиха в нейните.
След миг се отдръпна, усмихна се и й подаде гъбата. Въздишка на облекчение се изтръгна от устните й, но облекчението й бе мимолетно. Господи, той се бе отдръпнал, за да се съблече. Бриана не смееше да си поеме дъх, страхуваше се какво ще направи сега този съпруг, който едновременно я вбесяваше и объркваше.
Очите й се разшириха, когато видя великолепното му голо тяло. Бе забравила физическото му съвършенство. Приличаше на древен бог. Светлината на огъня хвърляше отблясъци по мургавата му кожа и подчертаваше всеки мускул и всяка извивка на твърдите му бедра.
Топлата вода и виното я замаяха. Тялото й потръпна от спомените за чувствената наслада, която бе изпитала в обятията му. Изпита болезнен копнеж да го почувства в себе си, кожата й жадуваше за докосванията му, искаше й се да закрещи от желание.
Наблюдаваше го как се движи из стаята. Постла голяма кърпа пред огъня и постави една алабастрова гарафа до нея. След това се приближи към нея. Когато я извади от топлата вода, Бриана потръпна от студ.
Кристиан внимателно я положи върху кърпата до огъня, разстла златистите й къдрици около главата й като ореол. Водата по тялото й бавно започна да се изпарява от топлината на огъня. Ала няколко капки останаха да блестят между гърдите й, около пъпа и върху нежните руси къдрици между бедрата й. Кристиан се наведе и започна да пресушава с устни блестящите капки от мокрото й тяло. От допира на устните му я разтърсиха тръпки и дишането й се учести.
— О, Боже, о, Боже — простена тя. Искаше да спре, искаше никога да не спира.
Кристиан изля върху дланта си малко ароматизирано масло от гарафата, стопли го на огъня и бавно започна да я разтрива. Започна от шията, спусна се по вдлъбнатината между гърдите й, после по стегнатия й корем, докато накрая стигна до бедрата. Ароматът на смирна и лимон замая сетивата й, по кожата й се разля топлина, а той продължаваше да разтрива стегнатото й младо тяло, проблясващо на светлината на огъня.
— Искам да изпитаме нещо по-дълбоко от любовта, искам не само телата, но и душите ни да се слеят. — Гласът му трептеше от едва сдържана страст. — Любовта, както и нейният символ — брачната халка, — няма начало и край. Дълбоката страст не може да бъде спряна. Когато те отнеса в леглото, зад завесите, в тъмнината, ще стигнем до най-съкровените дълбини на любовта. Трябва да се отдадеш докрай, да забравиш себе си, да забравиш за всичко останало.