Принцеса Изабел все още бе влюбена в Бернар Ези, сина на гасконския граф д’Албре, и дворцовите секретари побързаха да съставят брачния договор, а преговорите напредваха с обнадеждаваща скорост. Носеха се слухове, че по-младата й сестра, принцеса Йоанна, ще бъде предложена на Педро, наследника на кастилския престол. Понеже преговорите за бъдещето на двете принцеси изискваха активна дипломатическа дейност в Южна Франция, кралица Филипа предложи целият английски двор да се пренесе в Бордо. Приготовленията започнаха още на другия ден след одобрението на Кралския съвет.
Но Черния принц бе решил да събере своя армия от десет хиляди калени рицари и да се върне в Кале, за да продължи войната. Всички разходи трябваше да бъдат покрити от собствените му доходи — принц Едуард владееше калаените мини в графство Чешир. Обаче кралят, загрижен преди всичко за сигурността и благосъстоянието на всички членове на кралското семейство, заповяда на Черния принц да дебаркира с армията си в Бордо. Повечето от именията, за които претендираше английската корона, бяха в Южна Франция и напълно разумно бе там да се търсят нови завоевания, а не владенията да се разпръсват из цялата територия на Франция и Фландрия.
Уелският принц не можеше да отрече целесъобразността и държавническата мъдрост в думите на баща си, но Джоан бе останала в Кале и раздялата с любимата го гореше отвътре денем и нощем! Опита се да възрази на баща си с довода, че все пак трябва да посети Кале, за да провери как се поддържа гарнизона, но кралят веднага отхвърли опасенията му:
— Не, Едуард, няма защо да отиваш в Кале. Всеки ден ми докладват, че в най-новото английско пристанището всичко е наред. Местните жители дори са по-доволни от нашето управление, отколкото от предишната си независимост. Флотата ни охранява подстъпите към пристанището и търговията се разраства от ден на ден. Кале е наш град и завинаги ще остане наш. Много повече си ми необходим на юг. И граф Уорик е на същото мнение.
На младия принц не му оставаше друго, освен да капитулира пред кралската водя. Още същия ден седна зад писалището си и написа писма до любимата си Джоан, до брат й Едмънд и до сър Джон Холънд.
Холънд седна до дългата маса, отрупана с пергаменти и свитъци. Длъжността главен камерхер на двора се оказа за него истинска благодат — богато заплатена, а всъщност от него не се изискваше почти нищо. За Джон Холънд се трудеха десетки секретари и писари, управители и куриери — трябваше да се надзирават многобройните кралски замъци, да се следят разходите, да се назначава и уволнява прислугата. Холънд винаги бе боравил много добре с цифрите и светкавично надушваше всяка възможност за забогатяване. Стотици търговци и десетки гилдии се стремяха да бъдат удостоени с честта да станат кралски доставчици, а публична тайна бе, че това не може да се уреди без внушителен подкуп, по-голям от подкупа на конкурентите.
От прозореца пред масата Холънд виждаше в парка пред замъка високия разцъфнал кестен, в чиято сянка се гушеше кокетна беседка, а в нея съпругата му, Джоан, четеше унесено някаква балада. Гледката бе тъй прелестна, че дори суховатият Джон не можа да издържи и захвърли свитъка пергаменти. Искаше му се да излезе и да седне в беседката до Джоан, но проклетият й брат навсякъде я следваше като хрътка.
Очите му злобно се присвиха, когато си спомни за граф Кент. Този развратник пръскаше огромни суми, за да поддържа по три, а понякога и по четири любовници. Съдбата го бе дарила с баща, в чиито вени течеше кралска кръв — наистина старият граф Кент бе обезглавен за държавна измяна, но въпреки това синът му Едмънд никога не бе изпитвал парични затруднения. Холънд отново посегна към пергамента и зашари с дебелите си пръсти по списъка. Ето, тук бе записано, че освен богатството на знатния род Кент проклетият Едмънд притежава и всички имения на графствата Уейк и Дидъл, които му осигуряваха огромни приходи. Ако граф Едмънд умре преди да се ожени, сестра му, съпругата на сър Джон Холънд, ще наследи всичко.
Продължаваше да следи брата и сестрата със завистлив поглед. Искаше да притежава не само богатството на Едмънд, искаше да притежава и Джоан. Тя бе очарователна и красива дори и сега, при напредването на бременността й. За Холънд тя беше още по-желана, защото бе забранен плод за него. Напоследък често се замисляше за последния си разговор с Робер де Бошан. Нима бе толкова трудно да се подготви покушение срещу принц Едуард? Но дали няма да се озове под секирата на кралския палач още на другия ден? Не е ли по-разумно да не се забърква във всичко това? Вече се съмняваше, че ще дочака от Лондон тъй важната вест: заговорът на Робер де Бошан срещу Уелския принц е успял и принц Лайънъл остава наследник на английския престол.