Любов в късен следобед? Бриана впи устни във възглавницата, за да не изохка на глас.
— Ще те храня с грозде и праскови, налети с нектар, толкова сладък, че от следите по устните ни нашите целувки ще бъдат по-вкусни от всякога. — Устните му най-после се впиха в нейните и тя го допусна в устата си. Пръстите му потънаха в нейната женственост, плъзнаха се навътре, за да проникнат все по-дълбоко, докато накрая тя не издържа и сетивата й се възпламениха от разливащата се страст.
Той още веднъж бе успял да я упои, да я подлъже, да я очарова, да я обладае!
Бордо се оказа точно такъв град, какъвто й го бе описал Кристиан Хоуксблъд — блестящ под яркото южно слънце. Екзотичните храсти я опияняваха с дъха си, а гъстият аромат на ярките цветя изпълваше ноздрите й. Самото пристанище бе приказен пейзаж от гъсто замрежени мачти на десетки кораби, а зад камарите стоки от цял свят се опъваха тихи сенчести алеи, но само на стотина крачки от тях започваше шумно тържище, миришещо на риба и вино, пълно с хора и мулета. Сергиите и бараките бяха препълнени със смокини, праскови, гирлянди чесън, купчини пъпеши. Продавачите на цветя тикаха в ръцете й кошници с лилии, пеонии, фрезии. Жените по уличките носеха яркочервени кърпи с гребени с орнаменти по тях, а девойките се разхождаха, закичили цветя в косите си.
Навремето величествената сграда на кралската резиденция е била използвана за сграда на абатството Сен Андре. Сега обаче цялото пространство зад замъка бе застроено с високи къщи с великолепни фасади. Кристиан трябваше да се види със своите корнуолски стрелци и рицарите от графство Уорик, затова повери Бриана и Адел на верния си оръженосец Пади. Макар че всички смятаха армията на принц Едуард за малобройна — десет хиляди копиеносци, и то само една трета от тях на коне, — трябваха им два дни, за да ги стоварят от корабите и да ги устроят в лагера край Бордо.
Всеки от членовете на кралското семейство бе пристигнал със своята лична прислуга. Този път само принц Джон бе останал в Лондон като регент. Постараха се да избягнат скандала със принц Лайънъл, но нищо не можеше да промени факта, че бе заговорничил срещу брат си, затова завинаги изгуби доверието на баща си. Крал Едуард III реши, че херцог Кларънс и хората му трябва да го придружават в Бордо, за да може да го държи под око.
Кралица Филипа бе довела по-младите принцове, включително и най-малката принцеса, заедно с всичките бавачки, гувернантки и кърмачки. Понеже се очакваше скоро да отпразнуват сватбите на принцесите Изабел и Йоанна, английският двор пристигна в Бордо с огромни сандъци и ракли, претъпкани с платове, сребърни съдове, накити и подаръци. Принцеса Йоанна, която щеше да замине от Бордо за Кастилия, донесе сватбено легло със завеси от арабска коприна, колесница, тапицирана с пурпурно кадифе, столове и кресла, масички и килими, златни прибори и сребърни чаши. Всички предмети бяха украсени с английските кралски гербове. Макар че бе само на тринадесет години, свитата на принцеса Йоанна наброяваше сто прислужници, пажове, стюарди, предани рицари за личната й охрана, управители, носачи, чистачки.
Бриана бе настанена в дома, в който бе отседнала принцеса Изабел. Свитата на принцесата беше по-многобройна от свитата на сестра й Йоанна. Адел увери племенницата си, че тя и Пади ще се грижат за нейния багаж и ще се постараят да го пренесат на кораба на Кристиан Хоуксблъд, когато дойде денят на завръщането в Англия. Бриана трябваше да придружава принцеса Изабел. Това означаваше да не разчита на свободно време нито през деня, нито вечер, защото разглезената принцеса не обичаите да остава с по-малко от десет придворни дами около себе си.