Затова едва на следващия ден след пристигането си Бриана успя да открадне няколко часа, за да подреди квартирата, в която я бяха настанили. Изкачи се по разкошните мраморни стъпала и се озова на просторна тераса, но в първия миг си помисли, че е сбъркала къщата. Тогава чу ядосания глас на Пади.
Оръженосецът се оказа на тераса на втория етаж, потънал в разгорещен спор с някого, чието лице не се виждаше. Бриана го повика:
— Пади, та това тук е истински палат. Нима принадлежи на принц Едуард?
— Не, милейди! Собственост е на лорд де Бошан. — Гласът му звучеше почти гневно.
— На граф Уорик?
— Не, дворецът на граф Уорик е съседният до нас. Този е собственост на Кристиан, милейди.
До перилата на терасата се появи някаква мургава, рядко привлекателна жена. Непознатата красавица погледна надолу с подигравателна усмивка.
— Това ли е английската лейди? Колко жалко… тази лейди е последното, от което се нуждае Хоуксблъд.
ТРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
— Затвори си устата, кучко, за да не ти я затворя аз! И се измитай оттук!
— Но какво е това? Какво става тук? — попита смаяната Бриана, но мъжът и жената бяха прекалено възбудени, за да й обърнат внимание. Тя се изкачи по изящната вита стълба, зави наляво и излезе на горната тераса. Пади и непознатата жена спореха за нещо с такъв разгорещен вид, че в първия миг Бриана се сепна на прага. Подът на съседната стая бе осеян с разхвърляни рокли. — Какво става тук? — повтори Бриана.
И двамата заговориха едновременно, но отговорите им бяха различни.
— Тя е пленница на господаря — рече Пади.
— Аз съм баронеса Лизет дьо Сен Ло — гордо заяви чернокосата красавица.
Пади презрително изсумтя.
— Тя не е нищо повече от най-обикновена френска уличница, която си беше позволила най-нахално да се разположи в спалнята на господаря. Почакайте, милейди, ей сега ще я изхвърля навън!
Лизет се настани върху сандъка с решителен вид.
— Хоуксблъд е този, който ще реши коя от нас ще споделя леглото му!
Бриана се вцепени. Погледна изумено французойката. Кръвта се отдръпна от лицето й. Но въпреки изненадата тя успя да се съвземе и бързо рече:
— Хайде, Пади. Ще се настаня в някоя стая в другото крило на къщата. Пренеси нещата ми там.
Тръгна замаяна по коридора, а Пади я последва, като продължаваше да ругае Лизет и себе си, че не бе успял още вчера да я изхвърли от стаята на господаря. Ала бе ядосан и на Хоуксблъд, че бе изпратил тази жена в Бордо. Тя беше опасна и можеше да създаде много неприятности. Пади знаеше, че Кристиан обича лейди Бриана и ако проклетата французойка я разстрои, щеше да му издере очите.
— Хоуксблъд държи някаква жена тук, Адел. Тук, в тази къща — разстроена съобщи Бриана на леля си.
— Ела при мен, агънце, седни и се успокой. Не се разстройвай от тази лека жена. — Адел погледна към Пади, който безпомощно сви рамене. — Коя стая искаш да ти приготвя?
Объркването в душата на Бриана отстъпи място на гнева. Изглежда, всички освен нея знаеха за тази баронеса!
— Няма значение в коя стая ще се настаня. Всички стаи са хубави. Искам вратата да се заключва добре.
Пади тръгна да изпълни желанието й.
— Той държи тук и нея, и брат й, барона, за откуп — бързо обясни Адел. — Тя е негова пленница… а не нещо… друго.
— О, така ли? За какво друго намекваш, Адел?
Леля й се изчерви.
— Е, нали знаеш, че… исках да кажа, че не е негова любовница.
— Нима? Или може би трябва да се каже една от неговите любовници? Той е арабин, не забравяй!
— О, агънцето ми, не й позволявай да помрачи престоя ти в това прекрасно място. Има баня с мраморен басейн и градини, от които дъхът ти ще спре. Има малко езерце, покрито с нефритени плочки, с красив фонтан в средата, в което плуват златни и сребърни рибки.
— Разбира се, че няма да й позволя да развали удоволствието ми. Пади каза ли ти как този арабин е успял да си купи това прекрасно място?
Адел знаеше, че Бриана говори за съпруга си по този начин само когато е много ядосана.
— Още когато за пръв път са дошли в Бордо, Хоуксблъд е видял замъка на Уорик, който е наблизо, и е решил да купи съседното имение. Тогава не се е срещал с граф Уорик и само е подозирал, че е негов син. Пади ми каза, че Хоуксблъд е купил къщата, за да задоволи самолюбието си — искал е да има по-красива и по-голяма къща от тази на Уорик.