— Но откъде е намерил пари?
— Пади ми каза, че господарят му е платил в злато.
— Хм, Пади изглежда знае всичко за Хоуксблъд. А не спомена ли от кого господарят му е откраднал златото?
Адел прехапа устни. Племенницата й никога не бе говорила толкова язвително.
— Ще отида да видя къде е оставил сандъците, а ти по-добре си почини.
Адел откри Пади в една приятна слънчева стая с бледорозови стени от другата страна на коридора.
— Ако лейди Бриана смята да заключва стаята си от Хоуксблъд, мисля, че тя изобщо не познава съпруга си.
— Ти си голям глупак, Пади. Защо не си отпратил любовницата му преди Бриана да пристигне в Бордо?
— Защото тя е много проклета жена! Жените винаги създават неприятности и главоболия.
— Така ли? Много си любезен, няма що!
— Извини ме, скъпа, нямах предвид теб. Знам, че избягваш разправиите. Затова послушай съвета ми и по-добре не се изпречвай пред очите на господаря, когато се върне в къщата. Той ще й даде да се разбере на тази проклетница Лизет, но ако и лейди Бриана му създава главоболия, и тя няма да избегне гнева му. Ето проклетия ключ, макар че едва ли ще има полза от него! — Той подаде на Адел ключа за стаята на Бриана. — Пожелай ми късмет, скъпа. Трябва да изхвърля тази французойка и да я затворя в някое отдалечено място.
Лейди Джоан Холънд потегли с огромен багаж за Бордо. Дрехите, кожите и скъпоценностите й бяха опаковани в дузина сандъци. На борда на кораба качиха дори широкото й пухено легло, за да й осигурят всички удобства по време на пътуването. Джоан прекара последната нощ на кораба, за да могат да потеглят рано сутринта.
Когато се сбогува с брат си, тя се разплака.
— Бих искала и ти да дойдеш с мен, Едмънд.
— Аз съм представителят на английската корона тук, в Кале, Джоан, и не мога да замина — неохотно отвърна младият граф.
— О, не се преструвай, че си нещастен тук. Твоят висок пост привлича всички французойки като пчели на мед и те са луди по теб.
— Постът е много важно нещо, скъпа, не го забравяй, но в един мъж има и други ценни неща — намигна й той.
— О, защо мъжете винаги сте толкова вулгарни?
— Не ми казвай, че майчинството те е направило благочестива като стара мома — подразни я той.
— Време е да помислиш за брак и за деца, Едмънд. Моята малка дъщеричка ще иска да има братовчеди, с които да си играе. — Тя го целуна. — Сбогом, ще ми липсваш.
— Бордо ще ти хареса. Южна Франция е истински рай. — Той внезапно стана сериозен. — Грижи се за себе си, Джоан. — Обви раменете й с кожената наметка и я прегърна.
— Бог ще ме пази, Едмънд — тихо отвърна тя.
— Да се надяваме, скъпа моя.
Джоан и Глинис се придружаваха от шестима оръженосци от свитата на Холънд. Последната нощ преди отплаването сър Джон остана на брега, в щаба на гарнизона.
Едмънд излезе от къщата на сестра си и се отправи към английския гарнизон в центъра на Кале. Холънд сърдечно го поздрави.
— Радвам се, че се отбихте при мен, графе. Наредих на сър Невил Уигс да поеме командването тук. Той е доста твърд мъж и ще се справи с французите.
— О, не вярвам да имам неприятности в Кале. Градът вече придобива английски вид. Въпреки че трябва да призная, че в някои бордеи по пристанището има доста проститутки, заразени от срамни болести.
Холънд поклати глава.
— Имахме същите проблеми и в най-скъпите публични домове и трябва да се наблюдават. Ако искате, тази вечер мога да ви разведа.
— По едно приятно съвпадение тази вечер и аз съм тръгнал в същата посока. Разходката преди вечеря се отразява много добре на апетита ми, сър Джон.
Двамата мъже тръгнаха на юг, към квартала, в който живееха по-заможните граждани на Кале. Минаха покрай внушителната къща, в която бе отседнала английската кралица, и завиха по една странична алея.
— Тези задни улички се охраняват. О, ето, виждам, че един от нашите войници е на поста си.
Към тях се приближи един въоръжен мъж, ала в този миг Холънд измъкна остър нож и го заби в гърба на граф Едмънд. Младият граф нададе предсмъртен вик и падна на улицата. Холънд завъртя ножа и го извади от тялото му. Кръвта бликна от раната и потече по камъните.
— В този богат квартал на Кале често стават грабежи и убийства. — Наведе се към жертвата си. Очите на Едмънд вече бяха замъглени от смъртта. Холънд зловещо се усмихна. — Не се тревожи за сестра си. Моята съпруга току-що стана богата. — Избърса окървавения нож и се обърна към другия мъж. — Сър Невил, ако тази нощ забележите някакво произшествие, ще докладвате едва след отпътуването на кораба.