Уигс кимна и отдаде чест със сабята си.
— Сбогом, сър. Благодаря ви за доверието. Няма да съжалявате за това.
Пади завари Хоуксблъд да разговаря с граф Уорик в конюшнята. Току-що лекарят бе прегледал раните на конете, получени по време на дългото пътуване по море от Англия до Бордо. За щастие раните им не бяха опасни — скъпите бойни коне можеха да си счупят краката, ако се спънеха в дупките по долната палуба.
Целият ден бе посветен на разтоварването на багажа на членовете на кралското семейство и прибирането на конете им в конюшните на брега. Конете на останалите рицари бяха заведени в оградените поляни зад пристанището. Хоуксблъд разбра, че се е случило нещо неприятно, още щом видя разтревоженото лице на Пади.
— Какво е станало?
— Трябва да говоря с вас, милорд.
Али, който бе изморен от разтоварването на багажа и от грижите за конете, намръщен го изгледа.
— Ние тук се оправихме с три хиляди коня, а ти не можеш да се справиш с две жени.
— С три жени — уточни Пади. — По-лесно е да се оправиш с три хиляди коне, отколкото с три жени!
— Три? — попита Хоуксблъд и се плесна по челото. — Колко съм глупав! Съвсем забравих за Лизет Сен Ло.
Уорик учуден вдигна вежди.
— Струва ми се, че тази французойка, която държиш за откуп, прилича повече на твоя любовница, отколкото на затворничка.
— По дяволите, не е така! Тя никога не ми е била любовница. За Бога, допуснах само една грешка, а сега ще трябва да плащам цял живот за нея! — Той замислено погледна към баща си. — Ще я прибереш ли при себе си заедно с брат й, докато получа откупа за тях?
— Май тази вечер няма да е много спокойна за теб — усмихна се Уорик.
Четиримата мъже тръгнаха към къщата на Хоуксблъд. По пътя Уорик се отдели от групата и се отправи към своята къща.
— След малко ще дойдем при теб — извика Кристиан след нето.
— Много ли е разстроена моята съпруга? — обърна се Кристиан към Пади, когато влязоха в двора на къщата.
— Бясна е като фурия. Не можете да държите две жени под един и същи покрив, господарю — назидателно рече Пади.
— В Арабия това е възможно — обади се Али. — Един мъж може да има четири съпруги и колкото си иска наложници.
— Опитай се да го обясниш на лейди Бриана — саркастично отвърна Пади.
— Къде настани баронесата?
— Заведох я в стаята на брат й. Заплаших го, че ще го кастрирам, ако не укроти сестра си.
— Заведи ги в имението на граф Уорик — нареди Хоуксблъд.
Кристиан Хоуксблъд огледа стаите и одобрително кимна — всичко бе изрядно приготвено за посрещането на неговата съпруга. Пади се бе справил добре със задачата си. Стените на спалнята блестяха от белота, широкото ниско легло бе покрито със снежнобяла ленена покривка и отрупано с малки възглавнички, по които със златни нишки бяха избродирани инициалите им „К“ и „Б“. Леглото бе скрито зад бели копринени завеси.
Белите дървени капаци на прозорците бяха разтворени и откриваха красива гледка към широката тераса. Едната стена бе заета от вграден гардероб с огледала по вратите. Подът от бял карарски мрамор, изпъстрен със златисти ивици, обещаваше прохлада през горещите нощи.
Мраморните стъпала в ъгъла водеха към банята с широк правоъгълен басейн. На едната стена на банята имаше широка врата, която извеждаше към малка заградена градина. Зад басейна нефритеният фонтан пръскаше във въздуха кристални водни капки. Къщата бе осветена с големи ароматни свещи, поставени в красиви стъклени свещници. Обстановката бе много романтична и някак тайнствена.
Ала Кристиан Хоуксблъд не изглеждаше никак романтично. Дрехите му бяха просмукани от пот и кръв и той жадуваше за топла баня, но да бъде проклет, ако се къпе сам сега, когато Бриана бе в тази красива къща, която й бе обещал.
Махна нетърпеливо с ръка и се опита да се успокои.
— Къде е стаята на господарката? — обърна се той към Пади.
Оръженосецът му обясни къде е настанил съпругата му и промълви:
— Желая ви лека нощ, господарю.
Хоуксблъд се изкачи по извитата стълба и се спря пред вратата на Бриана.
— Бриана, искам да те приветствам с добре дошла в нашия нов дом — тихо, но твърдо рече той. — Очаквах да ме посрещнеш, както се полага на господар на дома. Искам да се изкъпя, да се нахраня и да си легна. В този порядък. Отвори вратата.
Заключена зад стените на стаята си, Бриана избухна:
— Ти, арабска свиньо! Не мога да повярвам, че се осмеляваш да ми говориш! Няма да ти приготвя банята, нито вечерята и мога да се закълна, че никога повече няма да легна с теб! Изкъпи се сам! Нека слугите те нахранят, нека онази френска проститутка стопли леглото ти! Ти нямаш нужда от съпруга и отказвам да бъда твоя жена, ако онази жена не напусне веднага къщата ми! Разбрахте ли, лорд Дракар?