Чу плясък на водата и колебливо пристъпи. Направи още една крачка и усети ръцете му, които се обвиха около глезените й, после се плъзнаха нагоре по краката й, а горещите му устни обсипаха с целувки бедрата й.
Страстните му ласки я изпълниха с желание и тя се изви към него. Езикът му я галеше все по-настойчиво. Бриана изохка, неспособна повече да се сдържа, и се притисна към него. Той я взе на ръце и я изнесе от басейна.
— Не искам косата ти да се намокри — прошепна той. — Искам да си играя с нея. Искам да те отнеса в леглото.
Кристиан я повдигна нагоре и я плъзна покрай мокрото си тяло. Едната му ръка я придържаше към гърдите му, а другата започна да я гали между бедрата. Бриана обви ръце около врата му и той дрезгаво прошепна:
— Увий и краката си около кръста ми.
Тогава той проникна дълбоко в нея, много по-дълбоко, отколкото досега. Като придържаше бедрата й с две ръце, той бавно се отправи към спалнята. Мили Боже, този мъж бе способен да я възбуди против волята й! Усещаше го в себе си, пулсиращ и горещ, не можеше да мисли за нищо друго, тялото й сякаш се обливаше от страстни вълни, които прииждаха все по-силни и по-силни. Когато Кристиан започна да се изкачва по стъпалата, лекото триене на мускулестия му орган я възбуди толкова силно, че на най-горното стъпало Бриана достигна до своята кулминация, изви се назад и извика от удоволствие.
Движенията й го подлудиха. Кристиан усещаше как пулсирането на горещата й плът изсмуква и последните му сили. Застина неподвижен, за да могат и двамата да се насладят на върховния миг. Сетне я отнесе в леглото и продължи да я гали, отново и отново, много бавно, като че ли тази нощ нямаше да има край.
Сякаш измина цяла вечност, преди тя да изохка и тялото й да потръпне от неописуема наслада. Приличаше на изригване на вулкан и като че ли бяха погълнати от разтопена лава. Ръцете му я обгръщаха като стоманени обръчи, не можеше да си представи, че може да има друг мъж като него, никой друг не можеше да дари такава наслада на една жена.
Лунната светлина обливаше леглото им.
— Кристиан, бях полудяла от ревност, искаше ми се да я убия… — прошепна Бриана. — Аз… започвам да разбирам защо си убил Робер…
Той отдръпна ръцете си от нея и седна на ръба на леглото. Лицето му се вкамени и Кристиан се извърна от нея. Бриана съзря очертанията на гордия му профил, преди той да стане и да изчезне в мрака.
ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Бриана лежеше и гледаше втренчено копринените завеси на леглото. Трябваше да се научи да сдържа езика си. Не бива повече да споменава името на Робер. Ала въпреки това мислеше, че никога няма да прогонят тъмната сянка на мъртвия, застанала между тях, ако не си изяснят всичко, което се бе случило. Сърцето й бе изпълнено с чувство на безкрайна вина и навярно и Кристиан чувстваше същото. Ако й се довереше, ако й признаеше какво бе извършил, дори да й кажеше, че го е сторил от любов към нея, тя щеше да намери сили в себе си да му прости. Можеше да го разбере и да прояви състрадание.
Ако успееха да говорят открито за всичко, може би щяха да съумеят да започнат нов живот. До слуха й достигна нежната песен на славей, толкова трогателна, че на гърлото й сякаш заседна буца и сълзи потекоха по лицето й.
На следващата сутрин съвсем неочаквано я посети принц Едуард.
— Съжалявам, Ваше Височество, но Хоуксблъд не е тук.
— Така ли го наричаш? — усмихна се Едуард. — Бедният дявол! Навярно е станал още преди разсъмване. Дойдох да ти съобщя, че корабът на Джоан вече е в пристанището. Искаш ли да я посрещнеш и после да я доведеш тук, за да можем да се видим насаме?
Сърцето на Бриана подскочи от радост.
— О, разбира се, че искам. Толкова много ми липсва! Адел, корабът на Джоан е пристигнал! — весело извика тя. — Веднага ще отидем да я посрещнем. Слугите ще се погрижат за вас, сир. Моля ви, чувствайте се като у дома си.
— С удоволствие ще ви почакам в тази красива къща. Прилича на дворец от приказките.
Когато лодката приближи към пристана. Бриана се втурна по мостчето. Видя Джоан и ахна от изненада.
— О, скъпа, не е трябвало да пътуваш. Всеки момент може да родиш!
— Бриана, мислех само как по-скоро ще пристигна в Бордо. Нямаше да й позволя да се роди преди да пристигнем.
— Той те чака в моята къща — прошепна Бриана на ухото й.
Лицето на Джоан помръкна.
— Не искам да ме види в този вид. Страх ме е, че ще се отврати от мен и ще ме разлюби! Чух, че в Бордо е пълно с красиви и млади жени.