— Тук сме само от няколко дни и още не е имало прием в двореца. А освен това според мен изглеждаш прекрасно и Адел и Глинис могат да го потвърдят.
Адел загрижено изгледа Джоан.
— Страх ме е, че лейди Джоан не бива да върви пеша.
— Ще взема карета — каза Бриана. — Тук, в Бордо, каретите се теглят от магарета. Ще видиш, че ще ти хареса.
Бриана се качи на палубата. Сър Джон Холънд й поднесе извиненията си, че се е забавил с капитана на кораба и затова не е успял да слезе на кея и да я поздрави. Но причината бе съвсем друга — Холънд се дразнеше от красивата и горда дама, която на всичкото отгоре помагаше за уреждането на тайните любовни срещи между Джоан и принц Едуард. Когато Бриана се изправяше пред него, той едва се сдържаше да не я удари — винаги го принуждаваше да се чувства потиснат и унижен. Някой ден ще я накара да хленчи в нозете му и да моли за милост… И тогава ще й докаже, че той, сър Джон Холънд, струва много повече, отколкото тя си въобразява!
— Предполагам, че вече трябва да ви наричам лейди де Бошан, нали?
Бриана пребледня.
— Добре дошли в Бордо, милорд. Дойдох да взема Джоан с мен. Тя ще отседне в моята къща, докато… исках да кажа… докато слугите подготвят вашите апартаменти.
— Аз сам ще се погрижа за нея. Освен това трябва да говоря с вашия съпруг, Робер.
Цветът на лицето й рязко се промени.
— Сър Джон, съжалявам, но трябва да ви съобщя, че Робер де Бошан бе убит на турнира в Уиндзор.
Джон Холънд застина от изненада.
— Принц Едуард е убил Робер?
— Не… Робер загина от копието на брат си, Кристиан Хоуксблъд. — Тя сведе очи, засрамена от себе си. Как да му каже, че е омъжена за брата на Робер. През спуснатите си клепачи Бриана не забеляза злобната искра в очите на Джон Холънд. Молеше се само да не припадне на палубата.
Каретата с четирите жени спря пред красивата къща на Кристиан. Бриана и Глинис помогнаха на Джоан да се изкачи по мраморните стъпала.
— Господи, никога не съм виждала такава красота… какви цветя, какво слънце… Та това не е къща, а истински палат! — Джоан за задъхваше от възторг. — Нима всичко това е твое?
— Е, ако трябва да бъда съвсем точна, всичко тук принадлежи на съпруга ми — промълви Бриана и се изчерви.
— Скъпа, но нима се оженихте? — възкликна приятелката й.
— Ох, мила, историята с моята… с нашата женитба е много объркана. Робер де Бошан беше смъртоносно ранен на турнира и кралят даде благословията си за венчавката ми с Кристиан Хоуксблъд. Баща му, старият граф, ми каза, че трябва да се спази договорът, с който съм се сгодила за наследника на рода де Бошан…
— И тогава се омъжи за Кристиан? О, Бриана, та ти си най-щастливата жена на света! Така се радвам за теб!
Бриана се опита да й възрази. Нима Джоан не разбираше каква жестока шега й бе скроила съдбата? Всяка жена би била щастлива, ако успее да се омъжи за любимия си мъж. Бриана си каза, че е получила незаслужена награда, вместо да бъде наказана за греховете си. Но в следващия миг си припомни, че приятелката й не обича да затормозява красивата си глава с толкова дълбоки мисли, затова само глухо промълви:
— Благодаря ти, скъпа.
Слугите поднесоха освежителни, отлично изстудени напитки и огромна фруктиера, пълна с южни плодове. Бриана помогна на Джоан да вдигне уморените си ходила върху ниското столче пред нея и подложи възглавнички зад кръста й. Въпреки горещината и напредналата си бременност Джоан изглеждаше възхитително в бледосинята си рокля от най-фин памук. От дълбокото деколте надничаха очарователните й гърди, които никой мъж не можеше да забрави, след като веднъж ги е зърнал.
— Ще видиш, че кралският дворец в Бордо е огромен. В миналото е бил манастир и има около петстотин стаи. Ще отидем да проверим дали багажът ти е разопакован и дали са сглобили леглото ти. — Бриана излезе от стаята, за да повика принц Едуард. Намери го да крачи неспокойно на терасата, от която се откриваше изглед към градината. — Тя ви очаква, Ваше Височество, но аз незабавно трябва да потърся акушерката на кралицата.
— Господи, нима раждането е започнало?
— Не, но всеки момент може да започне.
— Побързай тогава! Аз ще остана при нея.
В мига, в който я видя, сърцето на Едуард се изпълни с безкрайна нежност. Коленичи пред нея и поднесе фините й ръце към устните си.
— Скъпа моя, сякаш измина цяла вечност. Прости ми, моля те, че бяхме разделени толкова дълго.
Устните на Джоан потръпнаха.
— Обичаш ли ме все още?
— Моя малка Жанет, аз те обожавам. Сърцето ми ти принадлежи изцяло. Не трябваше да пътуваш, скъпа.
— Не можех да чакам повече. Исках да бъда тук за твоя рожден ден.