Принцът прехапа устни. На другия ден щеше да има тържество по случай рождения му ден и той трябваше да бъде в двореца, но в сърцето си щеше да бъде с нея. Ръцете му нежно докоснаха корема й.
— Ти си много смела, любов моя.
Младата жена леко погали челото му.
— Не се тревожи за мен. Майка ти е родила десет деца — усмихна се Джоан и се опита да потисне прозявката си.
— Ти си преуморена, скъпа. Очите ти се затварят. Трябва да си починеш.
— Тази горещина ме приспива. — Тя отново се прозя.
Едуард я прегърна и й помогна да се настани по-удобно.
— Аз ще те пазя. Опитай се да поспиш.
Джоан се отпусна в ръцете му и заспа. Устните на Едуард леко докоснаха красивите й вежди. Припомни си интимните мигове между тях и мълчаливо се помоли раждането да мине добре.
Главният камерхер на кралския двор се настани в отделно крило на двореца, доста отдалечено от апартаментите на краля и кралицата.
Джон Холънд бе озлобен на съдбата, която сякаш се бе подиграла с него. Слугите побързаха да му докладват с пълни подробности за смъртта на Робер де Бошан и на най-добрия приятел на краля Уилям де Монтегю. Носеха се слухове за заговор срещу Черния принц, който бил предотвратен от Кристиан Хоуксблъд чрез убийството на собствения му брат.
Холънд гневно ругаеше и гневът му се изля върху нещастните слуги, които внасяха тежките сандъци. Значи проклетият арабин е виновен за неговото нещастие. Ако не беше този кучи син Хоуксблъд, сега принц Едуард щеше да бъде мъртъв, а Джоан щеше да бъде само негова. Закле се да поправи тази несправедливост. Ала сега трябваше да се овладее и да се преструва на предан служител на принца. Очакваше го аудиенция при краля, а освен това бе длъжен да поднесе почитанията си на кралица Филипа. Трябваше да използва високия си пост и да спечели благоволението им.
Когато Холънд влезе в приемната на кралицата, тя го поздрави за предстоящото събитие — раждането на детето му. Сър Холънд прие с благодарност предложението на Филипа да се възползват от услугите на кралската акушерка. Бриана крадешком го погледна и в очите му блесна гневен пламък. Кралицата никога нямаше да узнае, че Джоан ще роди нейна внучка или внук, но тази кучка Бриана знаеше позорната тайна.
Придворните дами го отрупаха с оплаквания за стаите си, искаха по-големи спални и повече слуги. Накрая го спаси намесата на кралица Филипа.
— Сър Джон, не искам да ви затруднявам още от първия ден, но наистина се нуждаем от услугите ви. Тук сме от три дни, но все още не сме се настанили удобно. Половината от сандъците липсват, леглата и мебелите са занесени в погрешни стаи, а в тази сграда има повече от петстотин помещения. И като че ли не стига това, но и храната, която ни се сервира, е доста необичайна. О, знам, че тук има плодове и подправки от цял свят, но ние сме свикнали с добрата стара английска кухня. Страхувам се, сър Джон, как ще се справим — вече пристигат гостите за утрешното тържество, а в двореца цари пълен хаос. Ще ни помогнете ли?
— Ще направя всичко, което е по силите ми, Ваше Величество. Ще ви докладвам подробно за изпълнението на вашите заповеди. Незабавно ще се заеме с прислугата. Оставете всичко на мен, Ваше Величество.
Когато Бриана се върна в къщата, принц Едуард й каза, че болките на Джоан са започнали.
— Трябва да намеря носилка, за да отведа Джоан в двореца. Но как да я оставя? — тревожно попита той.
Бриана се опита да го успокои.
— Аз ще остана при нея, а с мен са Адел и Глинис. Ще се погрижим за нея. Мъжете обикновено са безполезни в такива ситуации.
— Бриана, съобщи ми, когато пристигнете. Господи, как ще дочакам утрото — прошепна той и отчаян зарови пръсти в златистите си къдрици.
— Носилката дойде, сир!
Раждането продължи целия следобед и вечерта. Около нея непрекъснато сновяха придворни дами. Едни я успокояваха, а други изказваха съмнения, че няма да е много леко, тъй като младата жена е доста дребна и крехка. Повечето обаче използваха случая да си разменят последните клюки, без да обръщат особено внимание на родилката.
Бриана стоеше до възглавницата й и стискаше ръката й, когато приятелката й се присвиваше от силните контракции. Бриана й говореше успокоително, разказваше й смешни истории и дори викаше заедно с нея до последния миг преди раждането на детето. Най-после бебето се роди, Бриана се отдръпна от леглото и изтощено се отпусна в едно кресло.
Акушерката пое новороденото, отряза пъпната връв, изми го, пови го и го сложи в люлката до леглото. След това измиха Джоан, преоблякоха я в чисти дрехи, смениха чаршафите и подредиха стаята. Едва тогава допуснаха сър Джон Холънд. Акушерката се изненада, че той не е ядосан от факта, че съпругата му бе родила дъщеря. Всъщност Холънд никога не се бе чувствал по-щастлив. В душата си тайно се присмиваше, че великия Черен принц не бе могъл да създаде син.