Според етикета трябваше да посети съпругата си. За пръв път я виждаше в леглото и слабините му се издуха от похотливо желание. Как успяваше, за Бога, да изглежда толкова красива и крехка веднага след раждането? Жените го изведоха от спалнята, за да може Джоан да си почине, а Бриана остана да прекара нощта край леглото на приятелката си.
— Опитай се да намериш принц Едуард — прошепна Бриана на Глинис, взе малкото вързопче от люлката и внимателно го положи в ръцете на щастливата майка.
— Толкова се молих да бъде момиче! Ах, Бриана, виж каква е красавица!
— Как би могла да не бъде? — Бебето приличаше на малко ангелче със сребристоруси къдрици.
— Не мога да повярвам, че аз съм я родила! — промълви Джоан, изпълнена с гордост
Бриана чу тихо почукване по вратата и скочи да отвори.
Едуард коленичи до леглото. Сърцето му щеше да се пръсне от любов и обожание.
— Колко е часът? — прошепна Джоан.
— Минава полунощ — едва отвърна Едуард.
— Честит рожден ден, любими!
Принц Едуард не можеше да се сдържа повече. Зарови лице в косите й и сълзи на радост потекоха по лицето му.
Празненството по случай рождения ден на Черния принц бе изключително бляскаво. Сякаш целият Бордо бе поканен. Англо-норманите, които от години живееха тук, бяха страстни поклонници на културата и изкуствата. Дворецът бе изпълнен с художници, поети, писатели и музиканти, към които се отнасяха с високо уважение. Присъствието им в кралския двор бе прекрасна възможност за изява на талантите им.
Френското влияние се чувстваше навсякъде — от музиката и танците до изисканите разговори и изящните маниери, а особено в тоалетите и на жените, и на мъжете.
От голямата бална зала се излизаше в прекрасна градина. Алеите бяха осветени от факли и гостите можеха да излязат да се насладят на прохладния нощен въздух. В градината имаше езеро с малки лодки във формата на лебеди, в които влюбените двойки се усамотяваха, за да се наслаждават на блясъка на звездите.
Родителите на Бернар Ези — граф и графиня д’Албре от Гаскон — бяха сред почетните гости на кралското семейство. Придружаваха ги многобройните им роднини и принцеса Изабел имаше достатъчно публика, пред която да покаже голямата си любов към младия гасконец. По-малката й сестра, принцеса Йоанна, завиждаше на Изабел за красивия годеник и страстно се молеше и дон Педро Кастилски да не отстъпва по красота на Бернар.
Кристиан седеше от едната страна на Бриана и се държеше толкова изискано и любезно, та й се стори, че между съпруга й и останалите има огромна пропаст. Той беше арабин, представител на друга култура, но по ирония на съдбата се държеше много по-възпитано от всички англичани. Можеше да говори на различни теми, независимо дали се отнасяше до астрономия, изкуство или философия. Всички придворни дами я гледаха завистливо и Бриана за сетен път се убеди, че той е изключително привлекателен за нежния пол. Много от тях открито се опитваха да го прелъстят.
Младата жена се почувства много нещастна. Той й бе предложил сърцето и душата си, но тя не можеше да ги приеме, защото се измъчваше от угризения на съвестта. Наблюдаваше как жените кокетничеха с Хоуксблъд и принц Едуард и сърцето й се свиваше от мъка за Джоан и за самата нея.
Кралят и граф Уорик бяха заобиколени от благородници, които разпалено говореха за войната. Изглежда, французите бяха опожарили и разграбили именията на английската корона по долината на Гарона и вбесеният принц Едуард заяви, че няма да чака никакви мирни преговори, а незабавно ще потегли с войските си към вътрешността на страната, за да се разправи с проклетите французи.
Бриана въздъхна облекчено, когато разбра, че Хоуксблъд ще замине с армията, но в същия миг сърцето й се сви от чувство на вина. Що за съпруга бе тя, след като изпраща с радост мъжа си на смъртен бой? Ала напрежението между тях бе толкова силно, че тя предпочиташе за известно време да бъде сама.
Бриана прекарваше много часове с Джоан и малката й дъщеричка, която нарекоха Джена. Приятелката й се възстанови много бързо и сега бе по-красива от всякога. Протестира, когато кралицата й изпрати кърмачка и бавачка. Обикновено придворните дами не се грижеха сами за децата си, които се отглеждаха в отделно крило на двореца от многобройни бавачки и кърмачки. Джоан искаше сама да се грижи за дъщеря си, но трябваше да се подчини на етикета.