— За Бога, а кой ще съобщи тази печална вест на сестра му? Те двамата осиротяха още невръстни. Тя си няма никого другиго на този свят…
— Нали има мен, сир — вежливо напомни Холънд.
— Да, да, разбира се. Трябва да се погрижиш за нея, да бъдеш извънредно внимателен, за да преживее тази трагедия. — Крал Едуард III захвърли донесенията на масата. — Сега ще дойда с теб. Трябва заедно да й го съобщим. Трябва да направим всичко възможно да облекчим страданията й.
Джоан чу тропането на вратата и веднага се скова. Гърлото й пресъхна. А щом вратата се отвори и кралят влезе, а след него се показа и Джон Холънд, ужасяваща мисъл прониза мозъка й: „Той знае! Кралят знае, че този звяр ме е изнасилил, и сега ще го арестува!“ Сърцето й бясно затуптя, ушите й заглъхнаха в очакване на кралската заповед.
— Скъпа моя, имаме тъжна новина за теб. Трябва да бъдеш силна. Брат ти е убит в Кале.
Ръцете й се вдигнаха към гърлото, сякаш някой я душеше, и в следващия миг загуби съзнание. Крал Едуард повдигна братовчедка си.
— Господи, при падането е наранила красивото си лице — прошепна той и я притисна към гърдите си. — Загубила е съзнание — обърна се към Холънд. — Иди и веднага доведи моя лекар Джон Брей. Тя е толкова крехка. Къде са прислужниците й? Кажи на кралицата да изпрати няколко от придворните дами — извика той след излизащия Холънд.
Едуард нежно я залюля в ръцете си и младата жена отвори очи. Сърцето му се сви от мъка, когато видя уплашения й поглед.
Джоан се вкопчи в него.
— Не ме оставяйте сама, сир.
Състраданието му към това нежно и безпомощно създание нямаше граници.
— Успокой се, Жанет, Едмънд не би искал да се поболееш от скръб. Трябва да бъдеш силна заради малката си дъщеря.
Джоан вцепенено кимна и се притисна още по-силно към широките му гърди. Кралят толкова много приличаше на принц Едуард, че тя се почувства сигурна в ръцете му. Стаята внезапно се изпълни с жени. Първа влезе Глинис, последвана от кралица Филипа и още десетина придворни дами. Те настаниха нещастната жена в леглото. Глинис приготви приспивателно, както бе предписал лекарят на краля и после изпрати един паж да съобщи на Бриана.
Джоан се страхуваше да заспи, тъй като в съня щеше да бъде уязвима и беззащитна. Глинис се притесни, че тази скръбна новина веднага след раждането ще се отрази пагубно на здравето й. Господарката й се нуждаеше от пълна почивка.
Бриана се сепна, когато Нешър се покатери на масата, покрита с рисунките й.
— Откъде се взе? — Огледа се и видя луничавото лице на Рендъл Грей. — О, Рендъл, не знаех, че си в Бордо. Толкова си пораснал, че не можах да те позная.
— Лорд Хоуксблъд и Пади ще ме обучават за оръженосец, милейди, но сигурно няма да ме вземат в Каркасон. — Невестулката отново се настани на рамото на момчето.
— И аз мисля, че не бива да те вземат. Бойното поле не е място за деца.
— Лейди Бриана, не искам повече да бъда паж. Мразя да нося лоши вести на хората.
Ръката й посегна към гърлото.
— Какво се е случило?
— Отнася за лейди Кент, искам да кажа, лейди Холънд. Току-що узна, че брат й е мъртъв.
Когато Бриана се надвеси над леглото, Джоан отчаяно се вкопчи в нея и умоляващо простена:
— Не ме оставяй сама, обещай ми, че няма да ме оставиш сама, моля те!
— Джоан, разбира се, че няма да те оставя сама. Сега искам да поспиш, заклевам се в живота си, че когато отвориш очи, аз ще бъда тук.
Джоан се отпусна успокоена назад и се унесе в сън. Кралицата и придворните дами тихо напуснаха спалнята. След като Джоан спа спокойно два часа, Бриана освободи Адел и Глинис, за да си починат. Младата жена остана да бди до леглото на приятелката си.
Бриана гледаше умореното лице на Джоан и пред погледа й се редяха картини от щастливите дни в Уиндзор, които бе прекарала с Джоан и Едмънд. Младият граф бе толкова весел и жизнерадостен и винаги флиртуваше с нея, ала сега спомените имаха горчив привкус. Защо винаги най-ужасните неща в живота се случваха с най-добрите хора? Защо трябваше да има нещастия? Нима можеше да има нещо по-жестоко от смъртта на един млад човек?
Защо французите и англичаните воюваха от години? Защо принц Едуард не беше тук, когато Джоан се нуждаеше от него? Колко човешки живота ще бъдат пожертвани в името на победата над Франция? Какво ще стане, ако убият Едуард? Джоан нямаше да го преживее! А ако убият Кристиан? Очите й се замъглиха от сълзи. „Господи, не позволявай да ми го отнемат — сега, когато можем да бъдем щастливи!“ — мълчаливо отправи гореща молба към небесата.