Когато на следващата сутрин Джоан се събуди, първото нещо, което видя, бе лицето на Бриана, надвесено над нея. Приятелката й бе спазила обещанието си да остане с нея през нощта, но Джоан се ужасяваше от мисълта, че през деня ще бъде сама. Бриана й обеща, че ще дойде към обяд, но Джоан отчаяно я хвана за ръката.
— Не! Не искам да оставам сама дори и за пет минути!
— Няма да бъдеш сама, Джоан. Глинис е тук, а кърмачката ще ти донесе Джена, ако се чувстваш по-добре.
Джоан се вкопчи в думите й като удавник за сламка.
— Да, да, искам дъщеря ми да е при мен. Искам да остане тук, не искам да я връщат в детската стая. Бриана, трябва да отидеш при кралицата и да я убедиш, че е по-добре дъщеря ми да е при мен. Не искам да оставам сама!
Бриана разбра, че Джоан е пред прага на истерията. Навярно приятелката й се страхуваше да не се случи нещо лошо с детето й. Бриана се запъти към детската стая.
Просторното помещение се огласяше от щастлив детски смях, примесен с викове и плач. Кралица Филипа люлееше люлката на своята най-малка дъщеря, а до нея кърмачката държеше бебето на Джоан.
— Ваше Величество, Джоан моли да разрешите Джена с една бавачка и една кърмачка да останат в спалнята й за няколко дни.
— О, но тя се нуждае от почивка, докато се възстанови след трагичната вест за смъртта на Едмънд — възрази Филипа.
— Ваше Величество, Джоан изпадна в истерия. Мисля, че ако бебето е при нея, ако го притисне до гърдите си, това ще я успокои и ще й помогне да се съвземе.
— Да, разбира се. Ти си много умна жена, Бриана. Спомням си, че когато загубих едно от децата си, искаха да ме накарат да остана в леглото, за да преживея болката, но аз не се успокоих, докато не се върнах в детската стая при другите си деца. Ще сложим люлката до леглото й, а бавачката и кърмачката ще се настанят в съседната стая. Кой би допуснал, че толкова лекомислено създание като Джоан ще се превърне в любяща майка?
След като дъщеря й вече бе при нея, Джоан като че ли започна да се примирява със смъртта на Едмънд. Тя дълго плака, но Бриана знаеше, че сълзите ще успокоят душата й и ще й помогнат да надживее скръбта. Двете приятелки често говореха за Едмънд, за щастливите дни, които бяха прекарали заедно. Ала Бриана забеляза, че приятелката й дори не се усмихваше и понякога долавяше в очите й ужас, напомнящ страха на подгонено животно.
Явно страхът нямаше да изчезне от погледа на Джоан, докато не се върне принц Едуард. Черния принц бе не само най-смелият воин в английската армия, но и единствената опора на Джоан, нейният непобедим рицар в блестящи доспехи.
Кралят получи съобщение от маршал Уорик, че са превзели и оплячкосали Каркасон и английската армия се връща в Бордо. Уорик го уверяваше, че повече няма да имат неприятности от юг. Кралят и кралицата дадоха пищен прием по случай официалния годеж на принцеса Изабел и Бернар Ези. Празненството бе великолепно организирано и кралицата лично благодари на сър Холънд. Той беше най-добрият главен камерхер, който бяха имали досега. Надзираваше кралската кухня — следеше за доставяне на продуктите от всички краища на Европа и Изтока, както и винаги да има прясно агнешко от Англия, еленско месо, яребици, фазани, пъстърва, сьомга и вкусни стриди.
На следващия ден след пищния прием принцеса Изабел обяви, че разваля годежа с Бернар Ези. Кралят и кралицата я умоляваха да промени решението си, но тя остана непоколебима. Бяха я разглезили прекалено много и никой не можеше да въздейства на капризната и своенравна принцеса.
Изабел бе изоставена от предишния си годеник, но сега си бе отмъстила! Целият свят щеше да узнае, че и тя е сторила същото. Бернар бе унижен в очите на всички, а принцесата се смееше. Семейството му изрази протест, ала тя се наслаждаваше на скандала. Когато Бернар й каза, че сърцето му е разбито и той ще постъпи в манастир, Изабел безсърдечно му каза да се моли и за нея! Най-после принцесата бе щастлива. Най-после бе накарала един мъж да страда — така както бе страдала и тя от обидата, която й бе нанесъл граф Фландърски. Честта й бе отмъстена и гордостта й задоволена. Кралят и кралицата се утешаваха с мисълта за предстоящата сватба на принцеса Йоанна. Тя бе послушно дете и щеше изпълни всичко, което се иска от нея. Никога нямаше да стане причина за скандал.
Войската на Черния принц се завърна в Бордо и донесе тревожни слухове за страшната чума, която бе избухнала в Константинопол и бе опустошила пристанищата на Черно море.
Неколцина от воините на граф Уорик умряха в ужасни мъки и страшна агония. В последните мигове преди смъртта повърнаха кръв и накрая лицата им почерняха до неузнаваемост. Принцът и Уорик се постараха да спрат слуховете, тъй като болестта едва ли щеше да се разпространи толкова далеч на запад. Обявиха, че войниците са яли развалена храна, от която са се натровили, и заплашиха със смъртно наказание всеки, който спомене думата чума.