— Дали не сънувам? Струва ми се, че ти не си моята Бриана, а приказна нимфа, изплувала от подводното царство… Е, поне се убедих, че не си морска сирена — току-що зърнах под водата две прелестни крачета, както и други съблазнителни части от женското тяло. — Винаги го очароваше начинът, по който тя се изчервяваше. Приближи се към нея, изкусен да продължи да я предизвиква. — Сигурно си разбрала, че съм се върнал в града. Надали друга жена може да измисли по-приятен начин за посрещането на любимия й мъж.
— Аз не трябва… не мога да…
— Не искаш да ме приемеш? — Лицето му помръкна в горчиво разочарование. — Нима предпочиташ да се сражавам някъде сред безкрайните равнини на Франция?
— Не, разбира се, че не искам! Така се радвам, че се завърна жив и здрав…
Обаче в думите й той чу прекалена любезност и разочарован се отдръпна от нея. Не подозираше, че в сърцето си тя жадуваше да го прегърне страстно и всеотдайно, но не смееше да си го позволи. А той би дал всичко на света за една нейна прегръдка, за мига, в който ще чуе признанието й, че за него е готова дори да умре.
— Сърцето ми изтръпна от радост, като те видях в басейна — прошепна й той.
— О, в горещите следобеди къпането тук е несравнимо удоволствие! — радостно възкликна Бриана. — А цветята в градината ухаят великолепно. Около фонтана прехвръкват птици, каквито никога не съм виждала в Англия. Дори и пеперудите тук са по-пъстри… Не мога да ти опиша какъв възторг предизвикват тези багри в душата ми!
— А защо мислиш, че всички пеперуди са бели?
Бриана се вцепени.
— Нима четеш всичките ми мисли?
— Бриана, аз много добре си спомням бялата ти кобила Папийон. Кой би нарекъл бял кон с френската дума, която означава пеперуда, ако не мисли, че пеперудите са бели?
— Аха, сега разбрах — засмя се тя заедно с него, макар да се почувства доста неудобно.
— Но още нещо ме тревожи. Явно трябва не само да ти помогна да научиш повече за животните и растенията, но и да се поупражняваме с френския — на френски „Папийон“ е от мъжки род и не е подходящо име за кобила. — Наведе се към нея и нежно я целуна. — Ще се заемем по-сериозно с езика, скъпа — дръзко се усмихна той и започна да й преподава първия урок.
Вдигна я на ръце и я понесе по стъпалата към ръба на басейна. Но внезапно долови в красивите й очи стаена страст и реши, че няма защо да стигат чак до леглото. Защото за него тя не беше само най-съблазнителната жена на света — за него тя си оставаше също най-милата компаньонка, най-искрената приятелка, най-преданата съмишленичка. Кристиан реши този път да се опита да се въздържи и да се наслади на очакването на върховния миг, заредено с нарастване на сексуалното напрежение между тях.
Остави я на мрамора до ръба на басейна и се изтегна до нея. Разроши прекрасната й коса — не очакваше така бързо да просветлее от южното слънце, — за да изсъхне по-бързо, и устните му инстинктивно се присвиха в предвкусване на насладите, които му обещаваше сочното й загоряло тяло. Мократа й бяла туника повече разкриваше, отколкото прикриваше формите й, въпреки че Бриана може би не подозираше това.
— Защо да не изчакаме тук, край басейна, докато слънцето изсуши капките вода по телата ни? Мога да се закълна, че за мен едно от най-приятните усещания е да подложа тялото си на галещите слънчеви лъчи. Ще ти донеса малко бадемово масло. Не ми се иска кожата ти да почернее чак толкова много като моята.
Бриана обърна глава и го проследи с поглед. Хоуксблъд обиколи басейна и тръгна по стъпалата към спалнята им. Той излъчваше някакъв необяснима притегателна сила, някаква магнетизъм може би, странен, но всемогъщ като лунното привличане, на което се подчиняват океанските приливи и отливи. От нея се искаше само да изкачи тези стъпала до тяхната спалня и след минута ще се озове в горещата му прегръдка, а след това той ще я люби така алчно, че ще прогони всички мисли от главата й. Целувките му винаги я отвеждаха в страната на чудесата, в която нямаше място за други освен за тях двамата — блаженство само за двама, без сенки и без призраци. Макар и за кратко, тя се забравяше напълно в този техен рай.
Но защо не я понесе на ръце към леглото? Нима вече не искаше да се люби с нея? Бриана затвори очи, за да пропъди тази тревожна мисъл, а когато отново ги отвори, той вече се надвесваше над нея, захвърлил всичките си дрехи, великолепен, с изваяни мускули, с очи, присвити от сподавеното желание.
— Обърни се — прошепна Кристиан и тя едва сега забеляза мускалчето с бадемово масло в ръката му.
Започна да я разтрива от ходилата, но скоро след това с плавни движения се насочи към колената. Когато достигна горната част на бедрата й, вече никой не можеше да я разубеди, че на този или на който и да е друг свят има мъж с по-чувствителни ръце от неговите. Силни и стегнати, но заедно с това нежни и топли, те я накараха да потръпне от предчувствие и очакване.