Дланите му се плъзнаха под кръста, а пръстите му игриво се впиха в слабините й, за да я изпълнят с трескав копнеж. Жената изохка и се изви, а той обсипа с целувки бедрата й, после опитните му ръце полазиха по — гърба й към раменете, без да спират омайните си движения. Напрежението в гърба й веднага се стопи и изчезна, тялото й се отпусна и тя тихо простена от наслада.
Кристиан легна до нея, вперил огнен поглед в трепкащите й мигли, същински крилца на пеперуди, докато дочака сладострастната извивка да превземе устните й, а тръпки да се разнесат по кожата й, залята от южното слънце.
— Ние с теб сме двама сибарити27 — дрезгаво прошепна Кристиан, безкрайно щастлив, че и сега успя да й осигури блажено политане в техния рай, далече от всякаква земна суета, далече от жестоката реалност на живота около тях. Ръката му се протегна към нейната и те сплетоха пръстите си. Нямаше по-голямо щастие за тях от мигове като този, под ласкавото слънце край бистрите води на басейна, сред пърхането на птиците и ромоленето на фонтана, зад който пеперудите прелитаха от цвят на цвят.
ТРИДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Принц Едуард не можеше да се появи в спалнята на любимата си, пълна с бавачки, кърмачки, прислужници, та дори и придворни дами от свитата на кралицата, затова изпрати набързо написана бележка по Рендъл Грей. Когато я прочете, лицето на Джоан в първия миг засия от радост, но веднага се сгърчи от страх. Нима Холънд е разкрил опозоряващата й тайна пред Едуард?
Потръпна само при мисълта за всички кошмарни последици от подлостите, на които бе способен съпругът й. От човек като него с черна злоба в душата всичко можеше да се очаква.
Но внезапно й хрумна една спасителна мисъл — Холънд никога нямаше да се осмели да я компрометира, защото това би означавало край на възхода му в двора. Това веднага я успокои и тя, под претекст, че желае да си почине, набързо отпрати всички жени освен Глинис, понеже нямаше търпение да се срещне със своя принц.
Вярната й прислужница излезе, за да доведе принца. Едуард още от вратата отрупа Глинис с въпроси за състоянието на господарката й. Баща му го беше осведомил за трагичната гибел на Едмънд, а майка му загрижено бе добавила, че лейди Джоан е сломена от скръб и дори някои от придворните дами се опасявали дали тя ще понесе тази трагична вест. Най-близко до истината беше Глинис — тя отдавна жадуваше да каже на принца, че Джоан не е на себе си още от женитбата за сър Джон Холънд, обаче не се осмеляваше. Проницателната прислужница веднага бе надушила нечистите помисли на Холънд — тръпки я побиваха при всеки сблъсък с дебеловратия и алчен дворцов служител. Дори си намери отнякъде странен талисман — гвоздей от ковчег на някакъв уелски светец, — за да се предпазва от зловредното му влияние. Но благородната Джоан нито веднъж не си позволи да се оплаче от съпруга си в нейно присъствие и Глинис не заподозря колко се страхува господарката й от сър Холънд.
— Моята господарка още се възстановява от жестоката новина за смъртта на брат й, лорд Едмънд. Все пак имаме радостна новина за вас, Ваше Височество — тя много бързо си възвърна предишната фигура и пак е изящна като порцеланова статуетка. Но защо не мога да разбера какво я мъчи? Нещо я яде отвътре… Сега не е тъй безгрижна, пък и ужасно се страхува да остане сама дори за миг. — Принцът и прислужницата стигнаха до спалнята на Джоан и тя му отвори вратата. — Надявам се, че ще я успокоите, Ваше Височество.
— Скъпа, ще ми простиш ли, че не бях с теб тъкмо когато най-много си имала нужда от мен?
— О, Едуард, да благодарим на Бога, че се завърна невредим!
Ръцете му нежно се сключиха около нея. Мислеше си, че разбира какво я измъчва — бе изгубила брат си и се страхуваше, че той ще бъде следващата жертва.
Джоан се вкопчи в ръката му и го поведе към люлката, където се бе сгушила малката Джена. Едуард я вдигна, безкрайно учуден как е възможно той да е създал такова крехко и миниатюрно същество. Залюля я в силните си ръце, докато сините му очи, така характерни за всички Плантагенети, не можеха да си отлепят от прелестното личице на бебето. Слушаше в захлас подробния разказ на Джоан за раждането, но в един миг забеляза тъмните сенки под очите й и чак сега разбра, че тя не само е отслабнала, не, тя просто се е стопила поради някаква необяснима за него причина. Остави дъщеря си в люлката и се обърна към Джоан.
27
Жители на древния град Сибарис в Южна Италия, любители на разкоша, прословути с разпуснатия си живот. — Б.пр.