— Сърце моя, Жанет, кажи ми какво те измъчва?
— Едуард… — Очите й се насълзиха. Мили Боже, за малко да му признае всичко! — Няма нищо… само ме прегърни — изхлипа тя.
Едуард се отпусна в широкото кресло и я взе в скута си. Джоан сложи глава на широките му гърди, а силната му ръка нежно погали косата й. Тя се притисна към него и заплака.
Вечеряха в стаята на Джоан, а когато се стъмни и никой не можеше да ги види, излязоха да се разходят в градината. Когато се върнаха и си легнаха, принцът не направи опит да се люби с нея. Разбираше, че тя се нуждае само от силата и утехата му. Джоан най-после заспа в прегръдките му, а Едуард дълго лежа буден, изпълнен със съжаление за това, което бе сторил на човека, когото най-много обичаше на този свят.
Бе превърнал веселата, палава девойка в едно уплашено и тъжно създание. Нима той не беше непобедимият Черен принц? Нима не беше най-силният рицар в християнския свят? Трябваше да убеди краля и кралицата да приемат брака му с неговата братовчедка. А вместо това той я омъжи за друг. Това бе срамна постъпка, постъпка на един страхливец.
Може би трябваше да разтрогне този брак. Щеше да отнеме години и навярно щеше да предизвика ужасен скандал, но в сърцето си бе уверен, че това е единственият почтен изход. Нямаше да казва нищо на Джоан, преди да разбере какво е необходимо за разтрогването на брака й. Не биваше да събужда в душата й напразни надежди, ако се окажеше, че анулирането на брака й със сър Джон Холънд е невъзможно. Сега, когато Едмънд бе мъртъв, сестра му имаше много по-високо положение. Тя бе графиня на Кент и лейди Уейк Дидъл и огромното й богатство можеше по някакъв начин да убеди папата да обяви брака й за невалиден.
Слуховете за разпространението на черната чума по всички пристанища в Средиземно море ставаха все по-упорити. Двама от войниците заболяха от мистериозната болест и умряха след двадесет и четири часа. През цялата вечер Хоуксблъд и Уорик разговаряха за болестта.
— Телата на умрелите трябва да бъдат изгаряни, за да се спре разпространението на болестта. Всички заболели трябва да бъдат изолирани.
Уорик кимна в знак на съгласие:
— Ще отделим една сграда за болница и всеки от войниците ми ще работи доброволно там.
— Не — възрази Хоуксблъд, — така заразата ще плъзне в цялата армия. Болницата трябва да бъде извън града, край някое малко село. Разбира се, че трябва да има доброволци, но те не бива да се редуват. Никой не трябва да влиза и излиза от този район.
Графът се намръщи и Кристиан отгатна мислите му. И бащата, и синът се тревожеха, че чумата се е разпространила из целия Изток и може да порази и принцеса Шарон, майката на Хоуксблъд.
— И аз непрекъснато се тревожа за нея — рече Кристиан и сложи ръка на рамото на баща си.
Аквамариновите очи се втренчиха в очите на сина му.
Това бе един от редките мигове, когато разговаряха като баща и син.
— Страхувам се, че никога повече няма да я видя, поне не на този свят — примирено отрони Уорик.
Хоуксблъд се усмихна и се опита да го успокои.
— Аз мога да се помоля и на Аллаха, и на християнския Бог да я запазят жива и здрава. Надявам се, че молитвите ми няма да останат без отговор. — Ала не беше сигурен в думите си. Имаше предчувствие, че нещо лошо ще се случи с родителите му, но се опита да отхвърли мрачните мисли.
Когато кралят и принц Едуард влязоха със сериозни лица, Уорик и Хоуксблъд разбраха, че тревогите не са свършили. Съгледвачите на краля му докладвали, че новият крал на Франция, Жан, е решил да изтрие позора на баща си от битката при Креси. Френският крал разбрал за учредяването на новия орден на честта, наречен от Едуард III Орден на жартиерата, и побързал да основе подобен във Франция. Благородниците от най-знатните френски фамилии с нетърпение очаквали да заслужат на бойното поле новото отличие. Докато англичаните се опитваха да сключат мир, френската армия застрашително нараствала.
Крал Едуард III с възмущение им показа съобщенията, които бе получил от херцог Ланкастър след посещението му при папата в Авиньон. Папският дворец бил пълен с французи — френски кардинали, служители, писари, строители и търговци.
Новият папа Инокентий не се е съгласил със сроковете за примирието, предложени от Едуард III, и отхвърлил претенциите му за френския трон. В замяна на това папата е обещал, че ще потвърди пълния суверенитет на английските владения в Южна Франция. За пръв път в живота си принц Едуард видя сянка на поражение върху лицето на баща си. Едуард III бе изморен от нескончаемите войни и искаше мир, а сега отново бе принуден да се бие за интересите на Англия.