Принцът погледна едно от съобщенията, които баща му бе хвърлил на масата, и го подаде на Уорик:
— Новините не са напълно отчайващи. Щом Ланкастър е разбрал за увеличаването на френската армия, той е побързал да събере своята войска и може би вече е пристигнал в Шербург.
— Мислите ли, че можем да се обърнем за помощ към нашия съюзник — владетеля на Навара? — попита Уорик.
— Най-близкият съсед на наварския владетел е Карл Испански, а той е съюзник на Франция. Според мен Навара ще изчака развоя на събитията — предупреди ги Хоуксблъд.
— Както обикновено трябва да разчитаме само на себе си — намръщи се принц Едуард.
— Нима това някога ни е спирало? — ухили се Хоуксблъд.
— Ще изпратя съгледвачи, за да узнаят точния брой на френските войски и тяхното разположение — реши Уорик.
— А през това време аз ще поведа моята войска на север, за да се присъединя към армията на Ланкастър — кимна принц Едуард.
Принц Едуард предпочиташе да се сражава с французите, отколкото да съобщи на Джоан, че отново трябва замине далеч от нея. Сега той бе единствената й опора и тази вест щеше да я срази напълно. Едуард знаеше, че трябва да я подготви за предстоящата раздяла, вместо да я изненада в последния миг.
— Скъпа моя, армията на Ланкастър е дебаркирала в Шербург и се е насочила на юг. Аз ще поведа моите бойци на север, за да съберем двете армии. Това ще удвои числеността ни, защото вероятно отново ще се бием с французите. — Те лежаха в леглото, а Джена, настанена между тях, риташе с крачета и сладко гукаше.
Джоан силно пребледня и потрепери.
— Но аз мислех, че скоро ще се сключи мир с Франция.
Той я хвана за ръцете и се опита да й вдъхне увереност.
— Изглежда, че французите нищо не са научили от удара в Креси и трябва да им дадем още един суров урок. Ако обединим двете армии, вече никога няма да го забравят.
Гърлото й се сви от страх. Искаше да го помоли да остане при нея, ала не знаеше как да го стори.
— Жанет, ти винаги си вярвала, че аз съм непобедим воин и добър пълководец. Само заради Джена ли се страхуваш? Не биваше да имаме дете.
— О, Едуард, никога не казвай това! — извика тя. — Джена не е бреме за мен. Докато имам Джена, ще имам и частица от теб. Когато съм без теб, тя ми дава сили и увереност.
— Тогава може би все още не можеш да преживееш смъртта на Едмънд. Знам колко близки бяхте, скъпа, но само времето ще облекчи болката ти.
Тя се вкопчи в него.
— Моля те, обещай ми, че Джон Холънд никога няма да получи титлата на брат ми!
Едуард учудено повдигна вежди.
— Титлата сега е твоя, не знаеш ли? Сега ти си графинята на Кент. — Внезапно усети, че тревогите й са свързани с Холънд. — Да не би сър Джон да те е обидил с нещо, любима?
— О, не, не — припряно го увери тя. — Просто мразя да го гледам как се перчи в двореца, че е мой съпруг и баща на Джена. — Джоан затаи дъх и прехапа устни, уплаши се да не е казала твърде много.
Едуард я прегърна.
— Ще се почувстваш ли по-щастлива, ако взема Холънд с мен?
— О, да! А и нали се нуждаеш от всички свои хора, за да се справиш с французите.
— Скъпа моя, за пръв път, откакто се върнах, виждам усмивка на лицето ти.
— Струва ми се, че не ти обърнах достатъчно внимание. Защо не кажеш на Глинис да вземе Джена, а ние да се сбогуваме така, както сме свикнали?
— Аз не тръгвам утре, а чак вдругиден, ала нищо не може да ни попречи да се сбогуваме два пъти!
Когато Глинис влезе в стаята да вземе бебето, Едуард вече сваляше жакета и ботушите си.
Рендъл Грей влезе в къщата. Търсеше Хоуксблъд.
— Здравей Рендъл! Къде е Нешър? — Бриана никога не ги бе виждала един без друг.
— Всяка нощ гони женски невестулки. Страхувам се, че някоя сутрин няма да се върне. Хоуксблъд казва, че за него е по-добре да живее на свобода, но на мен ще ми липсва. Може ли да говоря с Хоуксблъд, милейди?
— Съжалявам, но той не е тук. Вероятно ще го откриеш в къщата на граф Уорик, обсъждат военни планове.
— Тогава мога ли да говоря с Пади?
Бриана се поколеба, сетне решително отговори:
— Не. Пади и Адел се ожениха тази сутрин. Ако се опиташ да ги безпокоиш, той ще ти откъсне ушите.
Момчето изглеждаше толкова тъжно, че Бриана го съжали.
— Мога ли аз да ти помогна с нещо, Рендъл?
— О, да, лейди Бриана! Моля ви, помолете съпруга си да ме вземе във войската.
Макар Кристиан да не й бе казал точно кога заминават, тя разбра, че вече е предстоящо. Сигурно затова Пади и Адел побързаха да се венчаят.
— Кога заминава войската? — предпазливо попита Бриана.
— Утре. Имам кон, меч и доспехи. Ако го помолите заради мен, той няма да ви откаже.