— От много любов, разбира се — мрачно промърмори Хоуксблъд.
— О, да не би твоята лейди все още да е ядосана заради френската баронеса? Нима все още не вярва, че обичаш само нея?
— Не — кисело отвърна Хоуксблъд, — само другите го разбраха! Станах за смях на всички мъже в къщата. Възможно ли е един мъж да бъде подлаган на такива мъчения и унижения?
— Е, в сърдечните дела всички мъже са много по-глупави от жените, колкото и да се опитват да се променят нещата.
Тримата мъже замълчаха. Всеки от тях се замисли за своята дама. Уорик горчиво съжаляваше, че преди години се беше съгласил любимата му да остане далеч от него, в тъмния Ориент. Въпреки толкова дългата им раздяла нейният образ много често смущаваше сънищата му. „Никога не трябва да се позволява на една жена сама да решава бъдещето си“ — каза си графът. Жената обикновено не знае какво иска, преди мъжът да й го покаже. Трябваше да я метне на седлото на коня си и да я отведе в Англия. Уорик си помисли как биха живели тогава щастливо той, Кристиан и майка му, и тъжно въздъхна.
Принц Едуард не можеше да намери спокойствие след раздялата с Джоан. Защо допусна фаталната грешка да я подтикне да се омъжи за противния Джон Холънд? Трябваше да се пребори с баща си, без да се плаши от кралското му величие, и да я направи своя съпруга. Да, точно така трябваше да постъпи — първо да се оженят тайно и после щеше да постави височайшите си родители пред свършения факт. Не биваше да забравя, че и тогава би му се наложило да се пребори и с Кралския съвет, но нима Джоан не заслужава да се бори за нея? Какво можеха да му сторят? Едуард мрачно въздъхна, като си представи как съвсем другояче би могъл да се подреди личният му живот.
Хоуксблъд не можеше да си прости, че в пристъп на ярост заради наранената си мъжка гордост бе тръгнал, без да се сбогува с Бриана. Трябваше да изхвърли от Бордо онази натрапчива френска баронеса, а не да я крие в къщата на граф Уорик. Ако можеше любимата му да чуе горчивите упреци, с които се обсипваше вътрешно Кристиан, всичките й съмнения в неговата безпределна любов веднага щяха да се стопят като пролетен сняг.
Щом трябваше да решава как да постъпи с Бриана, Хоуксблъд винаги се вслушваше в гласа на сърцето си и бе сигурен, че няма да сгреши. Знаеше, че я обича както никога не бе обичал досега, знаеше, че и тя копнее за същото, за което мечтае и той — да имат щастлив дом, пълен с прекрасни деца. Техните деца! Смушка коня си и препусна пред останалите рицари, за да скрие от погледите им напиращите в очите му сълзи, недостойни за суров воин, потеглил на смъртен бой. А гласът на сърцето му не спираше да му нашепва за нейната всепоглъщаща любов, за дивната й красота, без която за него нямаше минало, настояще и бъдеще.
Джоан подаде Джена на кърмачката и се облегна в креслото, за да може камериерката да й довърши фризурата.
— Стегни панделките по-здраво, Глинис, защото искам днес да пояздя заедно с Бриана. Тя ще дойде да ме вземе след половин час. Вчера ми каза, че иска да обиколим всички красиви околности на Бордо.
Глинис не можеше да се нарадва на промяната, настъпила в настроението на господарката й през последните дни. Отново пред очите й се появи онази весела и лъчезарна дама, с която прислужницата бе свикнала. На вратата се почука и в будоара влезе Мери Сейнт Хилъри, една от придворните дами на Кралицата.
— Добро утро, лейди Холънд. Изпраща ме Нейно Величество с молба за помощ.
— Седни на това кресло до мен, Мери, и поеми дъх. Пребледняла си като платно.
Глинис й наля малко вино в кристална чаша, добави и розова вода, а Мери изпи питието на един дъх.
— Принцеса Йоанна има много тежък пристъп… Кралицата желае Глинис да дойде веднага в спалнята на нещастното момиче и да помогне да я накараме да изпие малко бульон, а след това да й приготви лек. Всички знаем, че никой в двореца не познава билките по-добре от твоята Глинис.
— О, разбира се, че веднага ще отида при горката принцеса. Само да си взема ковчежето с билките.
— Нейно Величество нареди да ви предам, че придворният лекар е наредил да се спазва карантина в покоите на Йоанна, за да не разпространява заразата в целия дворец. Дано не се потвърдят мрачните слухове, че е чума… Господ да ни е помощ тогава! — Мери трескаво се прекръсти с трепереща ръка.
— Но ще трябва ли Глинис да остане в покоите на принцеса Йоанна, докато тя оздравее? — попита Джоан.
Мери кимна утвърдително и продължи:
— Нейно Величество едва не полудя, когато й съобщиха за опасността от чума. Веднага заяви, че тя лично ще храни дъщеря си, но кралят се съгласи с придворния лекар, който настояваше да се изолират покоите на кралица Филипа, за да не се заразят и други членове на кралското семейство.