Джоан дръпна Глинис настрани и възбудено й прошепна:
— Не трябва да отиваш, Глинис. Ще напиша извинително писмо до Нейно Величество и ще обясня в него, че не мога да се лиша от теб.
— Не се безпокойте, милейди. Аз не се страхувам. Но е разумно да не се срещаме за известно време, за да не заразя вас или Джена.
Страх пропълзя в душата на Джоан. Гледаше втренчено как Глинис приготви нещата си и излезе с лейди Мери. Страхуваше се не за себе си, а за Джена. Рязко се обърна и уплашено погледна към кърмачката, която оставяше момиченцето в люлката. Не е възможно черната смърт да е стигнала до кралския дворец в Бордо! От тази смъртоносна болест страдаха само моряците, завърнали се от далечните пристанища. Нима ще се потвърдят зловещите слухове, че безмилостната зараза не е пощадила една от принцесите в династията на Плантагенетите?
Видя, че вратата е останала отворена след излизането на Глинис и веднага се втурна да я затвори. В следващия миг се вцепени. Не би била по-изненадана, ако на вратата се беше изправил самият ангел на смъртта. На прага стоеше Холънд!
— Аз… аз си мислех, че сте заминали с войската на принц Едуард — заекна смаяна лейди Холънд.
Съпругът й язвително се усмихна.
— Кралицата лично ме помоли да остана в двореца. Нейно Величество заяви, че не може да се справи без помощта ми в това смутно време.
За нея той бе по-страшен дори и от чумата. Стоеше пред него като заек, парализиран от вида на приближаващ се вълк. Сърцето й се качи в гърлото, особено когато зърна как Джон Холънд с тихи стъпки се приближи към люлката на дъщеря й.
— Според мен трябва да върнем дъщеря ни в детските стаи при другите бебета и малки деца от двореца, докато не премине опасността от разрастване на епидемията. Мога да ви уверя, лейди Холънд, че никъде другаде не се спазват такива строги предпазни мерки.
— Не! — изкрещя Джоан. — Тя е в пълна безопасност само тук, в спалнята ми!
Холънд тихо нареди на кърмачката:
— Бих желал да остана насаме с моята съпруга. Нищо чудно, че тя толкова ревностно държи дъщеричката ни да остане при нея. Всички знаят, че лейди Холънд никога не е понасяла самотата.
Кърмачката се поклони на сър Джон Холънд и побърза да се скрие в съседната стая.
— Остави детето ми, проклето чудовище! — изпищя Джоан.
Той вдигна Джена от люлката и тръгна към нея. Младата жена потрепери.
— Бебетата са толкова крехки. Много от тях не оцеляват през първата година, доста често се случват различни инциденти. Само едно леко завъртане на тънкото краче на Джена, и тя ще остане саката за цял живот, а ако си удари главата, може да се превърне в идиот.
Устата на Джоан пресъхна, гърлото й се сви, не смееше да диша. Трябва незабавно да освободи Джена от него! Трябва да каже на кралицата, че той е заплашил детето й. После си спомни, че в този миг Филипа бе изпълнена с тревоги за собственото си дете. Всички предполагаха, че Холънд е баща на дъщеря й и никой не би повярвал, че ще заплашва собственото си дете. Ще кажат, че е полудяла след смъртта на Едмънд. Само един човек на света щеше да й повярва — Бриана!
— Ще направя всичко каквото искате — прошепна тя.
— О, знам, че ще го направиш, ангел мой. Когато се върна, искам това дете и проклетите бавачките да са се махнали от спалнята. Имаме нужда да бъдем сами, за да можем да се опознаем по-добре. Отблизо! Ще трябва да се научиш да ми доставяш удоволствие, и то по такива начини, които дори не си и сънувала. — Изгледа я и разбра, че е готова да изпълни всичките му желания. — А сега можеш да извикаш кърмачката от съседната стая.
Холънд остави Джена в ръцете на кърмачката. Джоан се опита да подбере най-безопасните думи, с които да задоволи желанието му да властва над нея.
— Моят съпруг успя да ме убеди, че за нашето бебето ще бъде по-безопасно, ако го пренесем в детските стаи, в които са прибрани всички бебета и малки деца на знатните благородници. Ще донеса дрешките и пелените, а после ще повикаме някой от слугите да пренесе и люлката. Задълженията на моя съпруг като главен камерхер на двора са толкова отговорни и сложни, че той желае да не бъде смущаван от бебето.
Холънд самодоволно целуна Джоан по челото.
— Благодаря ти, ангел мой. Решението ти е много мъдро. Ще се върна при теб след около един час.
Джоан бе толкова изтощена след тази мъчителна сцена, че колената й се подгъваха, докато съпровождаше кърмачката до детските стаи. Поне Джена ще бъде в безопасност. Кърмачката се плашеше от чумата така, както Джоан се плашеше от Холънд, и по целия път не спря да разказва на господарката си за слуховете, които се носеха сред слугините в двореца.