Едуард знаеше, че понякога странни видения спохождат приятеля му. Освен това никога не би се усъмнил в доблестта на Хоуксблъд, за да го обвини, че се опитва да дезертира от похода.
— Ще се върна колкото е възможно по-бързо, сир. Ще ви настигна по пътя за Поатие. Заклевам се в Светия Кръст.
— Нямам нужда от тези клетви, Кристиан. Знам, че си абсолютно предан воин.
Хоуксблъд обърна жребеца си в обратна посока и извика на Пади и Али:
— Ще се върна веднага щом я спася от опасността. — Посочи с кимване към Черния принц. — Бдете над него така, както бдите над мен.
Джоан въздъхна с облекчение, когато видя, че Холънд не е в апартамента. Надяваше се, че ще бъде зает през целия ден. Присъствието на Бриана й даваше смелост и младата жена се закле, че по-скоро ще умре, отколкото отново да му позволи да я изнасили.
Бриана освободи Нешър от сребърната верижка, за да може да свикне с новата обстановка, и се зае да подрежда дрехите си в гардероба в стаята, съседна със спалнята на Джоан. Двете разговаряха, докато сменяше чаршафите на леглото, в което бе спала кърмачката. Споделяха тревогите си за принцеса Йоанна и се питаха защо това добро дете бе повалено от коварната болест, а злите хора остават незасегнати.
И двете мразеха тази война, тя можеше да погуби мъжете, които обичаха. После поговориха за Адел и бебето, което очакваше. Бриана призна, че завижда на приятелката и на леля си — едната вече имаше дете от любимия мъж, а другата очакваше.
Очите на Джоан се напълниха със сълзи.
— Не ти казах какви заплахи отправи Холънд към Джена. Той каза, че ако не я изпратя в детската стая, за да останем сами, ще й извие крака, за да остане саката за цял живот, или ще я изтърве с главата надолу.
— Господи, този мъж е луд! Как можа Едуард да те омъжи за подобно чудовище? — Бриана мислено благодари на Провидението, че имаше предан съпруг като Хоуксблъд.
— Едуард няма представа за това, което се случи, и аз не възнамерявам да му казвам. Иска ми се Холънд да е мъртъв! Защо той не се разболее от тази проклета чума и не умре?
Бриана я прегърна през раменете.
— В живота не става така. Баща ми обичаше да казва, че ако всички наши молби към Бога се сбъдваха, хората щяха да се молят по цял ден. Божествената намеса е рядко явление. Светът е пълен и с добро, и със зло. Ще победим Холънд само ако обединим усилията си и твърдо му се противопоставим. Ако сме нерешителни, ще загубим.
Джоан кимна.
— Обичам те, Бриана. Как ще мога да се отблагодаря за преданото ти приятелство?
— Ти внесе радост и веселие в моя живот. Има неща, които никога нямаше да узная без теб. Твоето приятелство е много ценно за мен.
— Ние можем всичко да си кажем, колкото и да е ужасно, и аз знам, че нищо няма да разруши това, което чувстваме една към друга.
— Ние сме щастливи с нашето приятелство — промълви Бриана и избърса сълзите й.
Кралица Филипа повече не можеше да стои далеч от дъщеря си. С една от придворните си дами влезе в голямата розова сграда, в която бяха преместили принцеса Йоанна. Пазачът на входа почтително й направи път.
Вътре цареше идеален ред. Няколко жени носеха гореща вода от кухнята, чисти завивки и кърпи. Останалите придворни дами от свитата на принцесата стояха заключени в стаите на горния етаж. От кухнята се показа Глинис. Носеше шише с билки и едва не го изтърва, щом видя кралицата.
— Ваше Величество, моля ви веднага да напуснете тази сграда!
— Глинис, и аз мога да рискувам като теб. Трябва да видя моята малка Йоанна!
Глинис не искаше Филипа да вижда дъщеря си в такова ужасно състояние. От сутринта Йоанна бе започнала да повръща слуз, примесена с жлъчна течност и под мишниците й се бяха появили черни грозни петна. Глинис бързаше да й даде от своето лекарство с надеждата, че ще неутрализира отровните сокове в тялото на младата принцеса.
— Ваше Величество, ако се докоснете до нея, може да предадете заразата на краля, на Изабел или на останалите си деца. Йоанна ме помоли да не ви пускам при нея. Тя знае, че я обичате, и ви моли само да отидете в параклиса и да се помолите за нея — излъга в отчаянието си Глинис.
— Веднага отивам да се помоля за моето бедно дете. Моля те, предай й, че аз и баща й я обичаме.
Когато Филипа и придворната й дама излязоха, Глинис се обърна към пазача:
— Залости вратата. Никой не трябва да влиза тук.
Кралят бе получил ужасяващи новини. Ранен вестоносец му донесе спешно съобщение от херцог Ланкастър. Армията на херцога влязла в жестоко сражение с французите и била принудена да отстъпи в Шербург. Французите били много повече от тях и няма да е възможно армията на Ланкастър да се съедини с тази на Черния принц.