Кралят повика един слуга, но дойде Джон Холънд.
— Сър Джон, мислех, че сте заминали с принц Едуард!
— Аз… не, Ваше Величество. Мислех, че кралицата ще се нуждае от моите услуги, сега, когато принцесата е болна.
— Благодаря ти, Холънд. Благодаря и на Провидението, че си тук. Трябва спешно да изпратя куриер до моя син или до граф Уорик. Армията на Ланкастър не може да пробие обръча на французите. За армията на Едуард ще бъде гибелно да се сражава с тях без помощта на Ланкастър. Принцът веднага трябва да се върне в Бордо.
Докато се покланяше на краля, Холънд мислено изруга.
— Ела с мен. Ще почакаш да напиша съобщението.
Холънд реши да се преструва, че наистина ще занесе съобщението. В душата му се надигна дива радост, че Черния принц може да загине. Какъв късмет кралят да възложи тази задача тъкмо на него! Холънд чувстваше, че този път съдбата е на негова страна. Ще се позабавлява с красивата си млада жена, а после ще се поразходи покрай Гарона.
Първото лице, което видя, когато влезе в апартамента си, беше лицето на Бриана. Тази проклетница най-нахално се бе настанила в спалнята му и му пречеше да се наслади на съпругата си.
— Какво, по дяволите, правиш тук, кучко?
— Искам да съм сигурна, че си разбрал къде ти е мястото в тази къща, гадно псе!
— Ако си въобразяваш, че можеш да играеш ролята на ангел-пазител, дълбоко се лъжеш. Ти не си нищо друго освен уличница, а може би и по-лошо! Спиш с двама братя, а после прилъгваш единия да убие другия!
— Това не е истина! — извика Бриана. Искаше й се да издере с нокти противното му грозно лице.
Холънд я зашлеви толкова силно, че тя залитна, главата й се удари в ръба на леглото и Бриана падна в безсъзнание на пода. Той я грабна, занесе я в съседната стая и заключи вратата.
Джоан седеше с пребледняло лице, с широко разтворени от ужас очи, като подгонена от вълк кошута.
Холънд бе вбесен, че е разказала всичко на Бриана и че двете са решили да му се противопоставят. Джоан изкрещя ужасено, когато огромната му ръка хвана туниката й я съдра с един замах. Великолепната тъкан се свлече на пода и разкри нежните гърди и стройните й бедра. Тя отскочи и се опита да прикрие голото си тяло с косата си, но Холънд обви косата й около ръката си и жестоко я дръпна. Другата му ръка погали плоския й корем.
— Искам тази утроба да се надуе с моя син. Той ще бъде следващият граф на Кент благодарение на мен!
В този миг Джоан разбра, че по някакъв начин той е убил Едмънд. Огледа се диво за нещо, с което да го удари. Сега Бриана не можеше да й помогне, трябваше сама да се справи. Обезумелият й поглед откри кинжала на Бриана, който бе паднал върху леглото, когато Холънд удари приятелката й. Джоан знаеше, че след секунди той ще я събори върху леглото. Знаеше, че ще я изнасили. Знаеше какво да направи!
Бриана постепенно идваше в съзнание. Опипа челюстта си, пулсираща от непоносимата болка. Струваше й се, че е била ударена с чук по лицето. Простена тихо и Нешър веднага се втурна към нея, сви се до коленете й и я докосна леко с лапата си, сякаш усети, че е наранена. Тя с мъка се надигна от пода.
Седна и се огледа, за да разбере къде се намира. За Бога, колко дълго е била в несвяст? Джоан е останала съвсем беззащитна и Холънд можеше да я насили, а дори и да стори нещо още по-лошо! Изпълзя към вратата и се опита тихо да я отвори. Не се изненада, че вратата е заключена.
Бриана се помъчи да си припомни какво й бе казала Адел за заключените врати. Главата започна да я боли. Притисна я с ръце, за да прогони болката. В този миг пръстите й напипаха фуркета в косата й. Точно за иглата говореше Адел!
Предпазливо го пъхна в ключалката и леко го завъртя. Стори й се, че изтече цяла вечност, преди да чуе изщракването на ключалката. Бриана затаи дъх, дано онзи звяр не е чул прищракването. Потърси кинжала. Господи, бе решила да убие Холънд! Застина от ужас, когато разбра, че ножницата е празна. Огледа се трескаво, но не го откри в стаята. Нямаше да се предаде! Грабна масивния бронзов свещник, подпрян до стената, и отвори вратата.
Холънд трескаво се събличаше. След миг щеше да се озове върху нея. Джоан стискаше кинжала в малката си ръка. Гледаше с погнуса отвратителния му член. Искаше да го отреже, за да не може никога повече да я осквернява. Щеше да се бори за живота си и за живота на Бриана. Знаеше, че Холънд ще се опита да убие приятелката й, за да не го издаде.
Когато Холънд се хвърли върху нея, Джоан заби кинжала в гърлото му. В същия миг Нешър се стрелна през вратата, скочи върху леглото и заби острите си зъби в слабините на Холънд. От гърлото му изригна агонизиращ вик, но се удави в хриптене, щом кръвта бликна от раната. Бриана се спусна след Нешър, замахна с тежкия бронзов свещник и го стовари върху главата на ранения мъж. Той потъна в локвата кръв, заляла белите чаршафи.