— Трябваше да го сторя, Кристиан…
— Не ми обяснявай! Обичам те и ще те обичам каквото и да сториш! Защото нищо на този или онзи свят не може да ни раздели!
— Едуард не трябва никога да узнае, че той е изнасилил Джоан.
— Никой няма да научи за това престъпление — твърдо изрече Кристиан.
— А сега какво да правим?
— Ти нищо няма да правиш. Първо трябва да се възстановиш след това ужасно изпитание. Аз ще се погрижа за останките на Холънд. Вие двете се скрийте в другата стая. Измийте се и хвърлете тези окървавени дрехи.
Бриана послушно кимна. Неговото самообладание й вдъхна необяснимо спокойствие. Кристиан се наведе и устните му съвсем нежно докоснаха нейните.
— Сега трябва да свърша нещо много важно. Обещаваш ли, че ще ме изчакаш, без да изпадаш в паника?
— Обещавам. — Бриана вдигна глава и закрепи клетвата си с гореща целувка, влажна от непресъхналите още сълзи.
— И аз обещавам — обади се Джоан, напълно уверена в безупречната му почтеност.
Кристиан отново се приближи до Бриана.
— Сега съм по-спокоен, защото за вас двете опасността вече е отминала. Повярвай ми… имам опит в тези неща…
— Кристиан, аз ти вярвам напълно — изрече Бриана и веднага си помисли: „Чак сега разбирам какво означава да убиеш някого, за да защитиш свой близък. Ти, любими, си бил принуден да убиеш Робер, за да спасиш живота на принц Едуард, а аз, глупачката, едва не убих нашата любов заради моето подозрение.“
Кристиан я изгледа сурово. Мислите й проехтяха в главата му, все едно че ги бе произнесла на висок глас.
— Бриана, моля те, вслушай се в гласа на сърцето!
Хоуксблъд уви в килима трупа на Холънд и го метна на рамо, след което веднага напусна двореца по същия път, откъдето бе влязъл.
С трупа в килима, преметнат върху седлото, смелият рицар язди почти два часа. Стигна в една пуста местност и слезе от коня, разви килима и огледа трупа. На шийната вена на Холънд се виждаше остър разрез от хладно оръжие и това очевидно бе причината за смъртта му… освен ако не е издъхнал от страхотния удар в тила, от който е била отнесена задната половина на черепа му.
В този миг видя, че от жакета на убития се подава свитък с някакъв пергамент, опръскан с кръв. Измъкна го, видя кралския печат и разбра, че държи някакъв много ценен документ. Разчупи внушителното восъчно клеймо, още незасъхнало добре, и прочете заповедта на Едуард III. Думите бяха зацапани със съсирена кръв, но общият смисъл веднага му стана ясен.
Армията на Ланкастър няма да стигне до Поатие! Кралят нареждаше на сина си, принц Едуард, веднага да се върне в Бордо. За Черния принц бе равносилно на самоубийство да се изправи срещу французите само с десетхилядната си войска! Хоуксблъд изгледа с презрение мъртвия враг, проснат в нозете му, разбирайки, че Холънд никога не би съобщил на принц Едуард за тази заповед на краля — така би обрекъл Черния принц и бойците му на неминуема гибел.
Хоуксблъд вече нямаше право да прахосва нито време, нито сили, за да зарови в земята останките на презрения предател. Изправи глава, зарея поглед в небесната синева и напрегна цялата си воля, за да излъчи посланието си колкото бе възможно по-надалеч. След миг зърна самотен лешояд да кръжи над полето. Към първата птица се присъединиха втора, трета, после още и още, цяло ято, описващи широки и бавни, но постепенно стесняващи се кръгове. Мрачните птици щяха да сложат най-естествения край на тази мрачна история: плът при плътта, пръст при пръстта, но мършата при лешоядите.
Хоуксблъд пришпори жребеца си и се понесе в галоп към стана на принц Едуард. Стисна зъби и се постара всецяло да се концентрира и да мисли само за благородната си цел — не трябваше да позволи умората след двадесетчасовата езда да надделее над него и да му попречи да спаси от гибел съратниците си.
Щом приближи Ангулем, сякаш камък падна от плещите му — под хълма се белееха палатките на английските рицари. Скочи от коня и едва не извика към най-близкия страж, когато леден ужас скова гърлото му. Пред него не беше станът на английската армия, а лагерът на французите! Яростно изруга и веднага притаи дъх. Защо бе забравил да повика на помощ шестото си чувство? Може би защото е мислил през целия път само за Бриана, изтощен от отчаяното препускане, измъчен от страха за майка си, останала в далечния Ориент сред заплахата от чумна епидемия. Как, за Бога, френската армия е успяла толкова бързо да достигне до Ангулем?
Скри се в сянката на дърветата. За щастие дрехите и конят му бяха черни и се сливаха с мрака. Трябваше да се възползва от тази случайност и да разбере какъв е броят на френските войници.
Хоуксблъд пристъпи предпазливо напред, като водеше коня след себе си. След два часа установи докъде се простират границите на противниковия лагер.