Легна на земята в сянката на дърветата и започна да се концентрира. Последователно преодоля бариерите на времето, пространството, звука и разстоянието и постигна състоянието, допринасящо за неговите видения. Пред него се откри невероятна гледка. Йоан, френският крал, бе повел армия от четиридесет хиляди воини! Водеше със себе си четиримата си сина, двадесет и шестима от най-знатните благородници на Франция — херцози и графове — и около петстотин рицари, удостоени с новия орден на честта, които по-скоро биха умрели, отколкото да отстъпят и педя земя от родината си. Ала това, което беше още по-лошо, бе фактът, че тази армия се намираше между армията на Едуард и Бордо и отрязваше всеки път за отстъпление.
Хоуксблъд се насочи на север, за да се срещне с принц Едуард и Уорик, които се намираха на няколко километра от Поатие.
— Най-добре е да съберете всички военачалници. Рицарите трябва да знаят, че сме изправени пред смъртна опасност.
Пред Военния съвет Хоуксблъд съобщи лошите вести: херцог Ланкастър е трябвало да отстъпи към Шербург и двете английски армии няма да успеят да се срещнат. Армията, предвождана от принц Едуард и граф Уорик, е напреднала прекалено много на север и французите са отрязали пътя за отстъпление на юг към Бордо. И накрая съобщи, макар и със зле прикрита неохота, за ужасяващата многочисленост на френската армия.
— Ще ни избият до крак! — отчаян извика граф Солсбъри.
Едуард тресна с юмрук по бронята на гърдите си.
— Никога няма да им се дам жив!
Уорик се надигна от пейката.
— Никоя армия не може да устои на английските стрелци! Техните дълги лъкове са най-страшното оръжие в Европа!
— Ще предупредя моите воини, че ни чака жестока битка, битка на живот и смърт, — обади се лорд Пембрук.
— Не! — изкрещя Хоуксблъд. — Нима не още не сте разбрали, че всяка битка се решава много преди да е започнала? Нашите бойци не трябва да влизат в бой, предварително обезкуражени от далеч по-многобройния неприятел!
— В добрата стара Англия винаги се е спазвала традицията да се сблъскваме с какви ли не трудности и винаги да побеждаваме — гордо заяви принц Едуард.
Накрая последната дума остана за най-опитния воин. Каленият в безброй битки граф Уорик заговори с решителен, нетърпящ възражения тон:
— От тук до Поатие се простират десетки възвишения с лозя. Ще изберем най-удобната позиция в тази местност — лозята ще им попречат да разгърнат конницата си. Ще заставим всеки военачалник да прикрие хората си зад два реда лози.
Графът веднага повика двама ординарци да разнесат заповедта му за окопаване на войските сред лозята.
На следващата сутрин кардиналът на Поатие, Талейран де Перигор28, уплашен за съдбата на красивия град, издаде едикт, в който обявяваше, че чумата е Божие наказание, сполетяло нещастната Франция заради греховете на жадните за власт крале и принцове. Накрая кардиналът призоваваше крал Жан Валоа да започне преговори за вечен мир.
Френският крал и знатните благородници от неговия двор не желаеха и да чуят за примирие. Принцовете и херцозите копнееха час по-скоро да прогонят отвъд Ламанша омразните английски псета, които се осмеляваха да претендират за престола и короната на Франция. А и не можеше да се пренебрегва толкова силен религиозен водач като кардинала на Перигор. Властта на църквата беше по-силна от светската власт и крал Жан бе принуден да се съгласи за преговори с принц Едуард.
Бойните действия бяха временно преустановени и крал Жан и свитата му се срещнаха с принц Едуард, Уорик и Хоуксблъд. Черния принц, най-благородният рицар в християнския свят, великодушно предложи да върне всички пленници, които англичаните държаха за откуп, а освен това да предаде градовете и крепостите, превзети от английската армия през последната кампания, срещу седемгодишен мир.
Крал Жан видя презрителните лица на своите благородници и поиска принц Едуард да се предаде като заложник заедно със сто от своите рицари.
Черния принц му се изсмя в лицето.
— Вашите сънародници ви обичат толкова много, че веднага ще платят откупа — заяви крал Жан.
— Как смеете да отправяте на един рицар такова позорно предложение? — избухна гордият Плантагенет. — По-скоро ще загина с меч в ръка, отколкото да опетня честта си и славата на Англия! Англичаните никога няма да платят откуп за мен!
Граф Уорик също не можа да сдържи възмущението си.
— Вие, французите, явно нямате никакво намерение да сключвате мир! А и защо да го правите? Армията ви е четири пъти по-многобройна от нашата, но ние не се плашим от това! Ще се бием тук и нека, с Божията воля, победи по-достойният!
28
Негов потомък е прочутият граф Талейран, маркиз де Перигор, министър, шеф на френската дипломация при император Наполеон I и по време па Реставрацията на Бурбоните. — Б.пр.