Кристиан Хоуксблъд никога досега не бе изпитвал такъв прилив на гордост. Уорик струваше колкото петима французи! Благодари и на Бога, и на Аллаха, че този мъж му бе баща. От този ден нататък с чест ще носи името де Бошан!
Принцът, Уорик и Хоуксблъд отлично разбираха, че англичаните нямат шанс за успех, ако френският крал използва умело своите предимства. Всичко, което трябваше да направи, бе да обкръжи малобройната английска армия, което и сториха. Ала англичаните отказаха да се предадат въпреки безизходното си положение.
На сутринта преди началото на битката английските стрелци заеха позиции в рововете по стръмния склон зад храстите и гъстите лозя. Тази местност не бе подходяща за разгръщане на тежковъоръжената конница на френските рицари.
Един от съгледвачите докладва на принц Едуард, че кралят на Франция има бяло перо на шлема си, както и всички най-знатни благородници от свитата му. Черния принц се изкачи на върха на хълма, за да обхване с поглед полето на битката, сред което се извиваше тясна пътека. Остана смаян! Нима крал Жан нищо не бе научил от битката при Креси?
Френският крал бе заповядал на рицарите си да изкачват тясната пътека в редици по четирима. Черния принц даде знак на стрелците с дългите лъкове и французите започнаха да падат като снопове. Крал Жан заповяда да разширят редиците, но английските стрелци успяха да повалят конете на нападащите французи. Корнуолските стрелци на Хоуксблъд, въоръжени с дълги ножове, пропълзяха сред лозята и се нахвърлиха върху френските рицари, преди онези да се изправят на крака.
Маршалът на Франция се опита да спаси синовете на краля и им заповяда да отстъпят. В резултат отстъпващите връхлетяха върху задните редици и във френската армия настъпи пълен хаос. Уорик и Хоуксблъд с малък отряд от конници стремително нападнаха втория френски ешелон. Оръженосецът на принц Едуард сър Джон Шандо извика:
— Сир, сега е моментът за настъпление! Победата ще бъде наша! Бог е с нас!
Знамената със златните кралски лилии, покрити с кръв, падаха в прахта. Отстъплението на французите бе масово и следобед само няколко френски подразделения под командването на крал Жан все още се биеха. Накрая трябваше да избират между капитулацията и смъртта. Дори кралят на Франция се предаде в плен с думите:
— Надявам се, че ще ме предадете жив в ръцете на вашия принц. Ще ви платя достатъчно богат откуп!
Бяха пленени толкова много знатни благородници, че Черния принц не можеше да повярва на щастието си. Когато Рендъл Грей доведе най-младия френски принц, дванадесетгодишния Филип, Едуард го посвети в рицарство на бойното поле.
Вечерта преброиха мъртвите и се установи, че французите бяха загубили повече от десет хиляди воини, а англичаните — само неколкостотин бойци. Бяха пленени френският крал и брат му, четиримата синове на краля, Орлеанският херцог и десетки от най-знатните благородници на Франция, всички, които носеха бели пера на шлемовете си!
Вечерта, когато празнуваха победата край богата трапеза с гъсто френско вино, принц Едуард, за да спази правилата на рицарството, лично сервира храната на краля на Франция.
— Това е най-горчивият ден в живота ми! — мрачно процеди френският крал. — Никога досега френски крал не е бил пленяван от враговете!
— Не! Вие сте най-почетният ми гост! — отвърна Черния принц и вдигна чаша.
Пади, Али и сър Рендъл спяха в палатката на Хоуксблъд, защото господарят им бе решил да пренощува в палатката на принц Едуард. Кристиан и принцът не можаха да заспят. Бяха прекалено възбудени от победата и разговаряха до сутринта.
— Джон Холънд е мъртъв — тихо каза Кристиан.
— Сигурен ли си?
— Да, разпознах тялото му. Гърлото му беше прерязано, а черепът — премазан. Заварих го мъртъв.
Принц Едуард се прекръсти и дълго мълча. Хоуксблъд също не наруши тишината. Накрая Едуард не издържа:
— Това означава, че Джоан е вдовица!
— Така е, Ваше Височество — съгласи се Кристиан и го изчака да продължи.
— Исусе, значи трябва да получа разрешение за брак от папата! Ще отидеш ли в Авиньон вместо мен?
— Ще отида, сир — отвърна Хоуксблъд и се усмихна в мрака. В този миг и двамата се чувстваха всемогъщи като богове.
Най-после Кристиан заспа. Присъниха му се сцени от детството. Той бе красиво дете с черни копринени къдрици и блестящи аквамаринови очи. Всички го глезеха и беше любимецът на харема. После картината се смени. Беше тъмна нощ и Кристиан усещаше тревогата на майка си. Тя го обичаше толкова много, че раздялата й с него бе равносилна на смърт, ала трябваше да се откаже от сина си в името на неговата безопасност.