Кристиан беше приел бойното си кръщение. За невръстното разглезено седемгодишно момче животът сред коравосърдечните нормански рицари беше неимоверно сурово изпитание, но техните уроци се оказаха по-ценни от златото и скъпоценните камъни, които майка му пазеше за него. Събуди се плувнал в пот. Прелестното лице на майка му още бе в паметта му, но приятният спомен бе пронизан от болезнената мисъл, че над бъдещето му е надвиснала неизбежна заплаха.
Хоуксблъд стана и отиде да разбуди оръженосците си. Али скочи веднага и бързо се облече. Пади започна да се оплаква, че току-що бил заспал, а вече го будят.
— По-добре да беше спал през нощта, вместо да приказваш до сутринта, Пади — засмя се Хоуксблъд. — Трябва да замина за Авиньон по заповед на принц Едуард и ще взема Али със себе си. А ти, Пади, заедно с Рендъл ще бдите над нашите дами. Моята мисия не е тайна, но по-добре е да не се разчува за нея.
Али се наведе над Пади и прошепна:
— Кажи на Глинис… — Той се поколеба. После си каза, че е нелепо да крие чувствата си пред приятеля, който бе спасил живота му. Пади му бе най-близкият и верен другар от години. — Кажи на Глинис да започне да шие сватбената си рокля… не, може да й се стори много нахално. Просто й кажи, че скоро ще се върна при нея.
По обратния път към Бордо граф Уорик се почувства уморен и остарял. Беше доволен, че войната с Франция е свършила. Плантагенетите бяха пленили краля на Шотландия и краля на Франция. Вероятно през идните няколко години щеше да царува мир, а за следващата война той щеше да е прекалено стар, за да воюва. Винаги бе изпитвал страх от този ден, но сега, когато този ден бе настъпил, Уорик изпита само облекчение. И умора. Безкрайна умора, която сякаш пълзеше по вените му и проникваше в костите.
Пади пръв забеляза, че старият воин се олюля на седлото. Разбра, че нещо не е наред с маршала, който винаги яздеше гордо изправен. Извика на Рендъл и двамата пришпориха конете си. Видяха, че очите на Уорик се затварят от умора, и се опитаха да го ободрят с викове и шеги.
Вестта за изключителната победа на Черния принц бе изпреварила армията и когато наближиха Бордо, пътищата бяха изпълнени с ликуващи хора. Поздравяваха победителите, посрещаха ги с целувки и гирлянди от цветя, поднасяха им вино и хляб.
Кралят и кралицата бяха в траур заради смъртта на младата принцеса Йоанна, която им бе отнета от коварната болест. Ала Едуард III не позволи на мъката и болката да затъмнят радостта от победата. Заповяда да изпратят височайшите пленници в Англия заради собствената им безопасност и определи срока за получаване на откупа.
Пади и Рендъл съпроводиха Уорик до дома му и го оставиха на грижите на слугите му. Графът беше болен и Пади се молеше Хоуксблъд и Али да се върнат по-скоро. И двамата разбираха от болести, докато той беше безпомощен. Най-много се страхуваше да не би граф Уорик да се е заразил от черната чума.
Когато Пади приближи къщата на Хоуксблъд, от вратата изскочи Адел и се хвърли на шията му. Целуна го, шепнейки благодарствена молитва, че се е върнал жив и здрав, и накрая избухна в сълзи. Пади беше трогнат от чувствата на жена си и също се просълзи.
В този миг се появи Бриана — с поруменели страни, задъхана и по-красива от всякога.
— Той върна ли се с вас? — нетърпеливо попита тя.
Пади поклати глава. Бриана видя пълните със сълзи очи на оръженосеца и се хвана за сърцето. Това беше най-тежкият миг в живота й.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
— Не, милейди, не е загинал. Слава Богу, господарят ни е жив и здрав. Но трябваше да замине спешно за Авиньон с важно поръчение от принц Едуард, макар че според мен по-добре да не беше удостоен с тази чест от Негово Височество. Лошото е другаде — баща му се разболя много тежко. Дори очаквах да го загубим по обратния път към Бордо.
— Граф Уорик? Да не е ранен при Поатие? — разтревожи се Бриана.
— О, не, не е ранен! Страхувам се от… е, нали се досещате какво имам предвид?
— Мили Боже, да не е болен от чума? Горката принцеса Йоанна умря само преди една седмица!
Пади тъжно поклати глава.
— Хоуксблъд и Али са по-добри от всички лекари в Бордо, но аз съм пълен невежа в медицината.
— Трябва да видя нещастния граф. Може би Глинис ще му помогне. Тя разбира от билки и лекове.
Глинис едва вчера се беше върнала в апартамента на Джоан. Прислужницата благоразумно бе изчакала да изтече една седмица след смъртта на злочестата принцеса Йоанна, за да не донесе заразата сред най-близките си хора.