Лицето на Джоан грейна от радост, като видя Бриана, но в погледа й все още се прокрадваше сянка на неувереност.
— Едуард ми изпрати тайна бележка. В нея ми пише, че ще изчака да падне вечерния мрак и ще дойде при мен. О, Бриана, не мога да се успокоя при мисълта, че трябва да го приема в тези стаи, свидетели на страховитите сцени…
— А защо не се преместиш при мен, в къщата на Хоуксблъд? Там твоят принц ще може да идва и да си отива когато си пожелае, без да е принуден да се озърта на всеки ъгъл. За съжаление аз няма да бъда тези дни в къщата. Граф Уорик е много зле и ще се преместя в неговия дом, докато графът оздравее. Кристиан все още не се е върнал, а аз не мога да изоставя баща му, когато е на легло.
Глинис докосна своя талисман — гвоздей от ковчег.
— А не ти ли идва на ум, че граф Уорик може да е болен от чума?
— Още не съм го видяла след връщането в Бордо. Моля се да не е поредната жертва на чумата. Но сега трябва да тръгвам…
Глинис се обърна към Джоан.
— Ако се преселите да спите при Адел, милейди, аз ще отида с лейди Бриана при граф Уорик.
— И двете сте толкова смели — възхити се Джоан.
— Не, аз съм ужасно изплашена — призна Бриана.
Когато пристигнаха в къщата на граф Уорик, те го завариха да седи там, където Пади го бе оставил. Приближиха се до него и го подхванаха от двете страни, за да му помогнат да се изправи.
— Трябва да ви заведем да си легнете, милорд — каза Бриана.
Лицето му бе зачервено, аквамариновите му очи блестяха.
— Не… болницата… карантина…
— В къщата са останали само слугите. Тук ще бъдете изолиран от другите. — И Бриана, и Глинис знаеха, че той е твърде болен и не може да бъде преместен в болницата в селото. Когато се изправи, граф Уорик повърна.
— Значи отново се започва — въздъхна Глинис.
Сложиха го да легне в студените чисти чаршафи и Бриана изми трескавото му тяло. По гърдите му се виждаха многобройни белези от стари рани, но те все още бяха мускулести и твърди. Той беше кален воин и Бриана се надяваше, че организмът му е достатъчно силен, за да се справи с болестта.
Старият воин бълнуваше и младата жена не бе сигурна дали разбира какво му говори, но не спираше да го окуражава с нежни думи.
— Придворният лекар и аз не сме на едно и също мнение как да се лекува тази болест — каза Глинис на Бриана.
— Аз ще следвам твоите съвети, Глинис. Ти винаги си имала силата да лекуваш — отвърна Бриана.
— Когато принцеса Йоанна беше болна, държаха всички прозорци затворени, за да не идва зараза отвън, но аз мисля, че свежият въздух е много по-полезен. Зловонието в стая, където има болен от черна чума, е непоносимо.
Двете жени се прекръстиха и Глинис продължи:
— Не бях съгласна със сър Брей и да се дават силни очистителни. Те само карат болния да повръща още повече. Исусе, ако не умреше от чумата, умираше от лечението! Мисля, че е по-добре да му дадем отвара от билки, например от лайка. Тя ще му подейства успокоително и ще изчисти отровата от тялото му. Синапът, който се дава като очистително, може би само още повече възпалява червата.
Разтвориха широко прозорците и чистият въздух нахлу в стаята. Смениха изцапаните чаршафи с чисти и отново измиха тялото на графа с влажни кърпи. Знаеха, че болестта ще продължи дълго, и решиха да се редуват — докато едната беше при него, другата почиваше. Всяка сутрин и вечер проверяваха дали под мишниците и около слабините не са се появили ужасните черни подутини.
Докато седеше при леглото на болния през дългите нощи, Бриана мислеше за пътищата, които водеха от миналото към настоящето и бъдещето. Кристиан не се завърна при нея и тя се страхуваше, че никога повече няма да види съпруга си отново! На раздяла той й каза да се вслуша в гласа на сърцето си. Но как да стане това?
Опитваше се да стигне до дъното на собствената си душа и да намери отговорите на всички въпроси. Разбра, че обича Кристиан повече от живота си. Постепенно осъзна, че любовта й към него е безкрайна и изпълва цялото й същество. Обичаше го без значение какво бе извършил той. Любовта й беше абсолютна и безгранична. Щеше да го обича завинаги!
Препятствията, които сама бе изградила в себе си, падаха едно по едно. И тогава се случи чудо. Сърцето й се изпълни с топлина и щастие. Бриана никога не бе изпитвала такава радост. В този миг неочаквано, като ослепителна светкавица, я озари прозрението, че Хоуксблъд не е убил брат си. Мили Боже, колко сляпа е била!
Всичко е било пред очите й през цялото време, но тя упорито е отказвала да признае истината. Кристиан и принц Едуард са си разменили доспехите, както вече се бе случвало. Принц Едуард е пронизал с копието си Робер де Бошан!