Сълзите бавно се търкулна по бузата й. Тя горчиво заплака за ужасните мисли, които бе таила към Кристиан и които бяха тровили сърцето й. Дали той някога ще й прости? Да, ще й прости всичко! Ще се върне ли при нея? Да, хиляди пъти, да! Неговата любов към нея не се нуждаеше от доказване. Както и почтеността му. Младата жена се усмихна през сълзи, а после щастливо се засмя.
В този миг осъзна, че аквамариновите очи на болния я гледат втренчено, и тя се наведе над него.
— Буден ли сте, милорд?
— Шарон? Ти ли си, моя прелестна арабска принцесо? — Гласът му бе дрезгав като хрип на умиращ, но в него все още се долавяше властен тон. — Защо ме изостави? Защо избяга от мен посред нощ?
Бриана разбра, че той я мислеше за майката на Кристиан, и взе ръката му в своята.
— Моя малка арабска принцесо! Защо ме напусна?
Той бълнуваше, но тя реши да не разсейва заблудата му, това щеше да го успокои.
— Ги?
— Да, любов моя?
— Аз… се страхувах да замина с теб в непозната страна.
— Но аз бях твоят съпруг и баща на детето ти. Защо скри, че си бременна от мен?
Бриана се вцепени. Нима наистина майката на Кристиан е била арабска принцеса и граф Уорик се е оженил за нея? Той сграбчи ръцете й, сякаш никога нямаше да ги пусне.
— Ние принадлежахме на два съвсем различни свята — промълви Бриана.
— Знаеш, че ако ми бе казала за детето, щях да те накарам да дойдеш с мен.
— Да… да. Мислех, че е по-добре да не знаеш.
— Но той ме намери! Търсил ме е дълго, докато накрая ме намери!
— Да, намери те.
— Той е точно синът, какъвто винаги съм искал да имам. Благодаря ти, Шарон. — Без да пуска ръката й, Уорик затвори очи и заспа.
Когато на следващия ден слънцето изгря, Бриана осъзна, че бе минала цяла седмица, а Уорик беше още жив! В стаята влезе Глинис и повдигна чаршафа, за да провери дали са се появили черните отоци около слабините му. Уорик се възбуди.
Двете жени отскочиха от леглото и изумени се спогледаха.
— Какво очаквате от стария дявол, когато две хубави жени го опипват под кръста? — властно попита графът.
— Да благодарим на Бога! — прошепна Глинис. — Струва ми се, че той започва да оздравява.
— Познавате ли ме, милорд? — попита Бриана.
— Разбира се, че те познавам. Ти си моята красива снаха, Бриана. Не само красива, но и благородна, щом си се нагърбила с грижите за такъв упорит старец като мен.
— Аз не се грижа сама за вас. Глинис е тук и ви лекува с нейните билки.
— Онова момиче от Уелс… също е красива.
Ала думите го изтощиха и той се унесе отново в сън.
— Нека да спи. Сънят ще го излекува — рече Глинис.
Бриана излезе на терасата. Както всяка сутрин, там я чакаше Рендъл, за да научи как е маршалът. Днес за пръв път можеше да му каже нещо окуражително. Сър Рендъл Грей се усмихна. В този миг не приличаше на безстрашен рицар, а на малко палаво момче. Нешър както обикновено седеше на рамото му.
— Рендъл, искам да ми донесеш пергамента и боите. Реших да напиша книга. — Каза му точно какво да й донесе и той побърза да отнесе на Черния принц добрите новини за състоянието на граф Уорик.
Джоан се бе влюбила в бялата каменна къща на Бриана. Мрачните й предчувствия, че никога няма да бъде заедно с нейния принц, се стопиха, когато той се появи в красивата градина и разтвори ръце да я прегърне. Джоан се хвърли в обятията му и се вкопчи в него, сякаш никога нямаше да го пусне. Тя бе облечена в светлорозова коприна, а сребристорусата й коса блестеше на лунната светлина и Едуард за сетен път се запита как е възможно такова крехко и фино създание да предизвиква такава буря в сърцето му.
Пръстите му нежно погалиха красивото й лице, изящно като порцелан, и той мислено се закле, че винаги ще бди над нея.
— Холънд е мъртъв — каза Едуард.
— Откъде разбра? — ахна тя.
— Хоуксблъд е намерил тялото му след битката.
Джоан се притисна към него и от гърдите й се изтръгна въздишка на облекчение. В този миг забеляза, че Едуард е развълнуван. Дългите му пръсти обхванаха лицето й и той се взря в очите й.
— Кристиан замина при папата, за да получи разрешение за нашия брак.
Очите на Джоан се разшириха от радост.
— О, Едуард, толкова много те обичам! — За младата жена нямаше значение, че един ден ще бъде кралица на Англия и майка на бъдещи крале. Имаше значение само че ще бъде любимата съпруга на Едуард.
Двамата се отпуснаха в огромното легло на Кристиан и Бриана. Принц Едуард не я бе любил често след раждането на Джена и веднага забеляза нещо ново в нея.
Досега тя бе щастлива, ако достави удоволствие на своя любим, и се бе задоволявала с това. Ала сега всичко бе различно. Тялото й изпитваше нови чувствени усещания и това я правеше необикновено щастлива.